page contents Книжен ъгъл: Като роман: Изповедта на една луда балканска глава
Предоставено от Blogger.

Като роман: Изповедта на една луда балканска глава

13.3.12


Петко Тодоров

Преведоха на български спомените на Коста Тодоров

Невероятен живот – руски и български затвори, смъртна присъда, френски Чуждестранен легион, дипломация, публицистика, партиен водач като земеделец, отявлен враг на царската династия, лют антифашист, умерен антикомунист, наричан и до днес предател, роден в Москва, умрял в Париж (1889-1947).

Ако трябва да се посочи образец за български политически роман, той е „Изповедта на една луда балканска глава” на Коста Тодоров (изд. „Изток-Запад”).

Израслият от македонски четник до фактически външен министър при Стамболийски и постоянен представител на България в Обществото на народите разказва през 1942 живота си.

„Преди да бъде написана на английски, книгата е била мислена на български и обсъждана на френски”, пояснява преводачката Клавдия Заимова. Първото издание е в Америка.

Спомените са написани подчертано литературно, с пряка реч, Тодоров е владеел словото. Сигурно се похвалва тук-там, историците ще кажат, но във всички случаи имаме безценен документ.

Едно са фактите, които би могъл само той да съобщи, второ са настроенията, особено застъпени в диалозите, които като че ли обясняват историята повече и от фактите.

Ако пренесем максимата, че на Балканите има повече история, отколкото балканците могат да понесат, върху историческите личности, тя историята е на личности с непоносимо от преживелици битие. Това прави от спомените на Тодоров роман.

Е, историята е болезнена като усещане, когато е повторима. Прелюбопитно е как Гьобелс е обработвал общественото мнение в България – с 10% от печалбите на германските фирми у нас и даването им на ръка – на български журналисти, политици и др. агитатори.

Гениално изобретение - с нашите пари по нашите мозъци. Практиката работи и днес.