„Блажените” на Ясмина Реза се препъват в себе си

Петко Тодоров

Ето я литературата на презрелия капитализъм

„Блажени са блажените” на Ясмина Реза може да е сетнешното отрицание, че е дошъл краят на литературната история (изд. „Факел експрес”, превод Валентин Маринов-Пело). Ама нали никой не я е обявявал.

Романът е с 21 глави, всички те имат за заглавия човешки имена: Робер Тоскано, Маргьорит Бло и т.н. Съответният човек споделя нещо в 10-тина страници.

Случка от по няколко минути: кротко спречкване между съпрузи в супермаркет; в градския автобус се разпознават дама и мъж, не са се виждали 20-тина години, За къде пътуваш? Аз съм до тук. Хваща я за ръката и я сваля на спирката. Толкова.

Има и от по около час: близките на покойник отнасят с кола урната му до някакъв мост за да пръснат праха му в реката. И т.н. Средна ръка хора, повечето от тях се засичат из несвързаните фабулно глави. Накрая се събират, само едно нещо може да събере иначе несъбираеми.

Вдъхновено формотворчество, да, но прилагателното в двудумието отмества съществителното и остава литературата. Силно френски роман.

Ориенталското име на авторката е заради произхода й, тя се прочу и като драматург и у нас („Арт”), изявява се и като актриса.

„Блажените” й герои са препъналите се във всекидневието. Човек се препъва на абсолютно равния тротоар и се оглежда. Ако не се бе препънал, нямаше да забележи, че тротоарът е съвсем равен. Значи не е до тротоара, а до човека. И той се оглежда: в себе си и в другия до себе си.

Щипка гузност: да не ни „обвинят, че сме захаросана двойка, живееща в задушаващо благополучие”...

Защо сегашните български писатели не четат френска литература? Да не би да им е малко сложна? Не е проста, като е от калибъра на Реза, най-вече защото е безкрайно еманципирана от евфемизмите от сорта на „свобода” и прочее.

Това е литература на зрелия, ама презрял капитализъм. За „блажените” съвместяването на усещане за достойнство с усещане за буржоазност е препъване.

Четете, бре! Български писатели! От „да им имахме проблемите” до „Блажени са блажените” лежи планина от социален и литературен опит, но нали друг път няма.