Европейският ХХ век на Гордана Чирянич

Петко Тодоров

Тя го събра в романа „Къщата в Пуерто”

Страниците на Гордана Чирянич от „Къщата в Пуерто”, където тя споделя конфузните реплики и жестове на испанците по време на бомбардировките над Белград, са задължителни за журналистите международници.

От тях се научава, че изричаното със задължителен апломб „международна общност”, е нещо между народите, нещо на разстояние МЕЖДУ едни и други народи, общност на нещо извън народите...

Чирянич пристига като млада поетеса в Мадрид през 1985 с литературно-изследователска задача, обръща се за помощ към Хосе Антонио Новаис, виден журналист и писател, става негова съпруга. Сега, като негова вдовица, поема продажбата на фамилната им къща на село.

Само че това е дом със забележителна семейна памет. Нейният свекър е едра фигура от испанската, бразилската и френската културна история, член на републиканското правителство през Гражданската война, приятел на Унамуно, Гарсия Маркес, Пикасо, Бунюел...

Чирянич трябва да разчисти безмерните библиотеки и архиви, да изживее това „градиво за спомени”. И размисли. Романът се чете  като автобиографична семейна сага (изд. „Агата-А”).

Жанровостта обаче е прекалено условна. Тя примерно включва и „роман в романа”.

Италиански интербригадист ветеран й е предоставил писаните си спомени, тук е вплетена и неговата история. Европейският ХХ век. Събитийността не е задължително литературната тежест, балансират я женските съдби.

Забележете езика и литературната култура. Ще речете: Онова семейство на духовни аристократи е готов роман. Не е така. Чирянич е обратното на нашенките, дето се заселиха на Запад и прописаха на английски, френски и немски. Да поднесат разказа си за българското колкото да гъделичнат любопитството и егото на западния читател. И да изживеят българския си успех като „превод на български”.

Чирянич е от обясненията защо сегашната сръбска литература е национално събитие в Сърбия. И не само. Писателството не е битов успех, окултуряването е жертвеност. Сърбите го казват – цитат от романа: „Който много чете, бързо полудява”.