Откъс: „Търся си мъж“

 Хатидже Мерием*

АКО БЯХ ЖЕНА НА ПИЯНИЦА… През една дъждовна нощ, докато седя отпусната на стола пред прозореца, унесена в различните звуци от мелодиите на стичащите се по улицата потоци вода, и чакам проклетия си мъж, някой силно ще заудря по вратата.
– Съседке, вашият мъж е паднал, долу в градината е!
– Благодаря, съседе, добре, че ме предупредихте– ще отговоря аз.
Какво да се прави, такава щеше да бъде моята съдба. Веднага щях да грабна първата попаднала пред погледа ми памучна забрадка (за да не се изхлузва от главата ми), купена от пазара в Бурса, да покрия косата си и да хукна навън. По навик щях да пристъпвам под дъжда с бавни крачки, също като дълго живелите и препатили жени, и при това сигурно щях да бъда млада, хубава и на съседите щеше да им е жал за мен.

Щяха да коментират:
– Горката, каква тежка съдба има!
Почакайте малко, нека да си измисля нещо! Например, че преди да се омъжа, съм била избрана за красавица на курорта Айвалък. Сега вече този факт многократно ще усилва симпатията и състраданието, което роднините и приятелите ще изпитват към мен.
Ето, търся го с поглед, опитвам се да го открия в градинката под уличната лампа. Накрая, зад една пейка, съзирам моя станал за посмешище мъж. Въпреки че навън е сурова зима, той е облечен само с една съвсем тънка риза. И докато аз се опитвам да хвана под мишниците мъжа си пияница, който досега е обикалял баровете и механите, през цялото време го проклинам до смърт. Полите ми, лицето ми– цялата съм омазана в кал, и докато от мен се стичат струйки пот, той ме отблъсква, фъфлейки:
– Остави ме, Севда, остави ме, иди си, нека поспя малко…
При тези думи веднага го оставям и разбира се, отново с тежка крачка се отправям към дома на съседа, който преди малко удряше с юмруци по вратата ми. Скоро двамата с този мъж рамо до рамо тръгваме под дъжда, само че сега малко по-бързо, тъй като пред него трябва да изглеждам притеснена. Така че леко забързвам ход. Накрая премятаме едната безжизнена ръка на мъжа ми през рамото на съседа, а другата през моето и започваме да го тътрим. Премрежените очи на пияния ми мъж срещат моите, чийто зелен цвят е потъмнял почти като жабурнясало блато, и по пътя от време на време той нарежда:
– Севда!
– Кажи– отговарям му аз.
Отново фъфли:
– Севда!
– Какво има?– отвръщам.
И пак тревожно той повтаря само:
– Севда…– чак докато го замъкнем на канапето в хола.
Веднага щом изпратя с безразлично и сухо „благодаря“ съседа, мъжът ми започва да се ежи, да ме напада, да ме обижда с коя от коя по-грозни думи заради това, че загриженият ни съсед ми бил любовник. Пръска слюнки, докато изрича въпроса:
– Ако не е така, какво прави комшията у нас по нощите?
Ще запраща по стените всяка случайно попаднала в ръцете му вещ, непрестанно ще ме нарича курва, чак докато най-накрая плувналото му в пот тяло и замаяната му от алкохола глава не се предадат и отпуснат безжизнени на канапето. И точно тогава няма да постъпя като в началото на брака ни– да извадя от най-долното чекмедже на гардероба ни изпраното и прилежно изгладено бельо на съпруга ми, да подсуша със снежнобялата хавлиена кърпа, старателно избродирана в моминството ми– извезана по краищата, натежалото като камък безжизнено тяло на мъжа си и колкото и да ми е трудно, някак с бутане и тикане да го облека. Сега ще го оставя да си спи там. Просто ще го завия с някакво одеяло. И точно в този момент, в този час на нощта, ще се наканя да пусна прахосмукачката, за да почистя счупените парченца стъкла. Тогава съседката от отсрещния апартамент, госпожа Адрина, забелязала, че входната врата е останала открехната, тихичко ще се промъкне при мен.
– Добре ли си, дъще?– пита ме тя. И не знам защо, точно в този момент изпускам тръбата на прахосмукачката и се разплаквам.
– Зарежи този мъж, върни се в бащината си къща! Върни се, докато още си млада и красива, ще ти излезе късметът– госпожа Адрина изрича тези думи не като другите жени.
После надълго и нашироко разказва за женитбата си, за това, как на млади години е загубила своя съпруг и тъй като бе останала съвсем сама, то жената в нея, осиротялата ѝ празна душа, както и свободната половина от леглото ѝ, са предизвиквали дявола, подтиквали са я към порочни мисли. Накрая ще сподели:
– Слушай, дъще, дори да е нищожен като мушичка, но да имаш мъж, дори да е с размерите на мушичка, но да го имаш– и после ще си тръгне.

ОБАЧЕ АЗ НЕ СЪМ ЖЕНА НА НИКОГО! Утре отново ще се събудя съвсем сама на този свят. Някъде отдалеч ще се носи музика. Ще се прозина, ще се протегна и ще се впусна в живота. Ще бъда благодарна за това, че съм жива и здрава. Ще крача бавно, тътрейки крака по тротоара, който минава край парка, и ще ръфам геврек, облечена в синята си атлазена дреха, оприличавана от всички на юрган. Още щом докосна дървото, покрай което ще мина, то ще ме познае. Внезапно ще задуха силен вятър, който ще разпилее всичко наоколо, клоните на дърветата ще започнат да се удрят помежду си, някакво найлоново пликче ще се оплете в краката ми, и в тази суматоха от ръцете ми ще излети листче, парченце хартия, на което ще пише „неомъжена“. Точно в този момент по безлюдния път ще се появи някакъв камион, който ще ме повали на земята. И чак до последния си дъх, до този ден, до мига, в който ще усещам въздуха и водата, животът ми, колкото и да съм му се надувала, ще е преминал в жажда за мъж.

Превод от турски Алина Караханова

*Из романа „Търся си мъж“, включен в поредица Балканска литература на Сиела. Хатидже Мерием е родена през ноември 1968 г. в Истанбул. Завършва университета „Докуз Ейлюл“, факултет по икономически и административни науки, специалност финанси. Три години и половина работи в банка. През 1994 г. изоставя професията си и заминава за Лондон. Там работи като чистачка, детегледачка, гладачка, разнася вестници и др. В периода 1996–2001 г. е главен координатор по разпространението на сп. „Йокюз“. През 1999 г. на конкурса, организиран от сп. „Варлък“, разказът й „Сифтах“ се оказва обект на внимание в раздел „Разкази”. През 2000 г. издателство „Варлък“ отпечатва книгата й с разкази „Сифтах“. Романът й „Всяка частичка от човека, всяка жилка от земята“ е публикуван от издателство „Илетишим“. Занимава се и с фотография.