Петко Тодоров
„Марфа” е стока за продан на моряшки жаргон. Примерно купува морякът в Бейрут 3000 чифта чехли на безценица, жена му ги продава у нас с печалба. Или евтини прозрачни забрадки в Гибралтар – за долар дузина, и в Поти, грузинското пристанище продаваш по 3-5 рубли парчето.
Това при социализма. И в разказите на Савко Калата от „Замръзналият Созопол и други вълчи разкази” (изд. „Сиела”).
Този Савко е по-известен в Созопол като касоразбивач и дежурен пандизчия, а сега, като казанджия – вари ракия от смокини.
„Марфа” е стока за продан на моряшки жаргон. Примерно купува морякът в Бейрут 3000 чифта чехли на безценица, жена му ги продава у нас с печалба. Или евтини прозрачни забрадки в Гибралтар – за долар дузина, и в Поти, грузинското пристанище продаваш по 3-5 рубли парчето.
Това при социализма. И в разказите на Савко Калата от „Замръзналият Созопол и други вълчи разкази” (изд. „Сиела”).
Този Савко е по-известен в Созопол като касоразбивач и дежурен пандизчия, а сега, като казанджия – вари ракия от смокини.
Третата му книга. Разказите му са моряшки и пандизчийски. Границата между едното и другото се оказва удивително пропусклива на практика. Шлифовани от разказване и най-невероятните звучат по-убедително.
Думата „марфа” я няма в академичния Речник на българския език, с неговите до момента 14 тома. Някой бива да събере професионалния жаргон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар