Иван Цанев отвори дълбоко чекмедже

Петко Тодоров

Тръгна поредица „Неиздадените” с „Опасно знание” на Константин Петканов и „Ранни стихотворения” на Иван Цанев

„9 септемврий ни възвърна всички политически и граждански свободи” - първо изречение на Константин Петканов в „Опасно знание”.

„Изданието представя само част от публицистичното му творчество в „буферното” време между Третото българско царство и Народна република България – общо 47 статии и есета...

Насочени срещу политиката на доминиращата в управляващата коалиция Отечествен фронт Комунистическа партия”, пояснява съставителят.

Най-сетне нещо не съвсем служебно от литературните ни социализмолози. Аргументите на Петканов за властта на ОФ натежават срещу аргументите против дори в тези специално избрани текстове.

Какво ли показва цялата му тогавашна публицистика? Важното е обаче, че опозицията я има. И не е важно, че тя осмисля поминъка на служебните социализмолози, а че „9 септемврий” надхвърля по сложност служебните им задължения.

Книгата е първа в поредица „Неиздадените” – за „цензурирани, автоцензурирани, укрити или просто забравени в писателското чекмедже” текстове от времето на соца (изд. „Кралица Маб”).

Втората е „Ранни стихотворения 1960-1967” на Иван Цанев”. Ученически, войнишки, студентски. Цанев ни прави услуга. Нямаше да е по-добре един ден литературните архивисти да ровят из ръкописите му. И да компенсират оскъдността на прецизно оразмеряваното от него литературно поле.

Тук са и ученическите му рисунки, които предизвикват специален прочит на поезията му. През 60-те години той съхраняваше и други. Ако ги е затрил, за негова сметка е.