page contents Книжен ъгъл: Ахмет Алтан – писателят в схватка с цензурата
Предоставено от Blogger.

Ахмет Алтан – писателят в схватка с цензурата

26.2.15

„Сиела” представя „Край на играта”, романът станал сензация в Турция

Ако Ахмет Алтан правеше това, което прави, в Западна Европа или в САЩ, той просто щеше да бъде известен като изявен журналист и писател, автор на бестселъри. Вероятно щеше да води спокоен живот далеч от скандалите. В Турция обаче, той е олицетворение на скандала в продължение на три десетилетия.

Цензуриран е заради пикантното съдържание на романите си много преди цензурата в Турция да попадне на прицела на Европейския съд по правата на човека. В същото време е обвиняван от колегите си във всички грехове - от плагиатство до евтини популистки трикове, за да продава своите книги.

Въпреки това, Алтан продължава да посреща с вдигната глава атаките, а най-новата му книга също става сензация. Само за ден при излизането на „Край на играта“ в Турция се продават рекордните 100 000 екземпляра.

След 10-годишна пауза романът "Край на играта" отново затвърждава славата на Алтан като писател, който умее да улови същността на любовта и страстта от женска гледна точка, може би по-добре от повечето жени писателки в Турция. „Пазете се от състраданието, събудено от красиви жени” е водещият цитат на PR съобщенията в стремеж да бъдат привлечени и преданите читатели от десетилетия, и нови.

Ахмет Алтан (1950) е най-големият син на известния писател Четин Алтан. Учи в Средо-източния технически университет в Анкара, а по-късно завършва и Икономическия университет. Двадесет и четири годишен започва работа като журналист. Работи в различни телевизионни канали. Поради политическите си възгледи през 1995 г. е осъден на година и половина затвор.

Сред по-известните му произведения са: "Четири сезона есен" - 1982 г. "Следа във водата" - 1985 г. е конфискувана и забранена за разпространение. "Мястото вътре в нас" - 1 000 000 тираж за 45 дни - регистриран европейски рекорд! "Изневяра" - 2002 г., предизвиква оживени спорове. Предишният му роман - "Най-дългата нощ" излиза в тираж 500 000. Но той е постоянно уволняван и преследван, заради това, че защитава схващанията си като журналист, коментатор и главен редактор.

От Турция до „Кюрдия“

Минало е цяло десетилетие от публикуването на предишния роман на Алтан „Най-дългата нощ“ през 2004 г. Но това не означава, че името му не е продължило да влиза в новините, благодарение най-вече на основания от него през 2007 г. вестник „Тараф”, на който е главен редактор до оставката си през декември 2012 г. Най-големия конфликт около „Тараф” настъпва, когато всекидневникът се свързва с Джулиан Асанж от Wikileaks, за да публикува тайни документи на турската армия.

Алтан има дълга кариера в журналистиката, като кореспондент и автор на големи вестници и водещ на прочутото си телевизионно шоу „Червеният стол“ през 1990 г..

През 1995 г., Алтан пише колонка във всекидневника „Милиет”, в която си представя как би се променила историята на съвременна Турция, ако Ататюрк беше османски генерал, роден в Мосул, като променя името на Турция на „Кюрдия” и заменя „турчин“ с „кюрд“ в свещения цитат от Ататюрк „Колко щастлив е онзи, който може да каже: Аз съм турчин“. Като пише това в най-чувствителния период на кюрдския проблем, Алтан е уволнен незабавно.

„Въпреки всички спорове около статута на Алтан като журналист, той винаги е искал да бъде признаван заради творбите, допринесли за турската литература“, казва Букет Ашчъ, главна редакторка на престижната месечна притурка за книги на в. „Ватан”. „Той иска в библиографията му да бъдат включвани само неговите книги.”

Според Ашчъ произведението, която изстрелва Алтан към славата като писател и есеист, е „безспорно” бестселърът „Опасни приказки” от 1996 г. „След излизането на тази книга предишните му романи привлякоха огромен брой нови читатели“, казва тя. Романът, който разказва историята на мъж на около 40 години, влюбен в две жени, го утвърждава и като писател на жените и един от най-популярните автори на любовни истории.

Въпреки че „Опасни приказки“ носи на Алтан национална слава, той е вече завършен писател много преди това, макар и познат на ограничен брой читатели. С дебютния си роман „Четирите сезона на есента“ през 1982 г. печели авторитетна академична награда за роман. Според Ашчи, с втория си роман „Следа във водата“, той вече „е сравняван с литературни гиганти като Орхан Памук, Латифе Текин и Мехмет Ероглу.”

Проблеми с цензурата

„Следа във водата“ е романът, който го прави мишена на прословутата Цензурна комисия в Турция, изискала от издателите да отстранят най-пикантните пасажи от романа. Издателите измислят находчив план. Романът е публикуван с черни ленти върху цензурираните части, но заедно с официалния доклад, който включва подробни данни за всички цензурирани пасажи и на кои страници са те. Когато стигне до закрита част, читателят трябва само да прескочи на доклада, за да види какво липсва.

В последната си колонка за „Тараф” на 15 декември 2012 г. Алтан пише: "Всяка история си има край. Изживях невероятно приключение. То бе изпълнено с всички емоции, на които е способно човешкото същество... Но сега е време да си тръгна. Връщам се към истинската си работа, към моите романи. Оставям този вестник на читателите, които винаги ни подкрепяха, насърчаваха и никога не ни оставяха сами. Довиждане.” Е, истинската му работа изглежда върви доста добре.

По в. Хюриет