page contents Книжен ъгъл: Невероятните истории на Илко Минев
Предоставено от Blogger.

Невероятните истории на Илко Минев

15.11.15

Петко Тодоров

Във втори роман от нашия бразилски белетрист

„Каква заплетена история! Сред необятността на амазонската джунгла, накрай света, в най-затънтеното място, са се случили такива невероятни събития!”, възкликва герой на Илко Минев в „Дъщерята на реките” (изд. „Синева”, превод от португалски Йорданка ду Насименту).

Героят е български евреин, оживял по чудо през Втората световна, напуснал нелегално родината и след милион перипетии се озовава в Северна Бразилия. Втори роман на Минев, първият излезе у нас преди 2 години: „Преди да замлъкна”.

Той пристигна от Бразилия за премиерата му, дари на Софийския университет нов кабинет. От там пристигна и екип на телевизия, която покрива територия колкото 5 Българии да снима филм за събитието.

Млад мъж пътува с кану по приток на Амазонка, в плаваща къща заварва жена с дребни деца, не го пускат да преспи, но през нощта тя и голямата й дъщеря го настигат по реката. Жената го моли да вземе момичето, то е от първия й съпруг, страх я е вторият да не му стори нещо. И нашият кандисва.

Това е през 60-те години, девойчето е в заглавието на романа, ще я срещнем след 2 десетилетия. Когато ще се върнат герои от „Преди да замлъкна”. В амазонската джунгла, където надниците се изплащат със злато, всичко е във водата – работа, дом, магазин, публичен дом. Където няма власт, хора живеят с едното си малко име, без да са регистрирани някъде.

Минев разказва истории. Вече по-ловко. Без притеснения, че някой може да го обяви за, Боже, опази! – нещо по-ниско от постмодернист. Което нямаше да му се размине в родината. Не си ги изсмуква от пръстите, той е с чудовищен социален опит.

И друго. За разлика от останалите си колеги – нашенци зад граница, не се напъва да изрисува родината както им се иска да я виждат западняците.

Свободен, еманципиран. Да, екзотика, но екзотиката е само гледна точка. В интервю сподели, че показал на бразилци снимка на „Александър Невски”, те ахнали: Къде е тази екзотика? Негов герой казва: „Фантазията е като бедно гуреливо хлапе пред живота”.