Какво е да си световен хегемон

Петко Тодоров

Първият е Александър Велики, амбицията до днес е западна и недозряла

„Студена война”, така Джон Грейнджър нарича времето между 346-та и 340 г. пр.Хр. на Балканите. Дължим я на македонския цар Филип. И най-вече на невъзможността – неговата и на Атина да се нападнат. През което време той сколасал не съвсем хладно да завладее доста от тракийските земи и си взел за съпруги 2 местни принцеси. Последното от дипломатически съображения.

Убит е на сватбата на дъщеря си през 336 г. пр.Хр. Където един от пълководците му се изправя пред сащисаната тълпа и произнася реч в прослава на сина му Александър. Когото веднага провъзгласяват за цар. Научаваме от „Александър Велики. Крахът на Македонската империя” на военния историк (изд. „Рива”).

Александър бил хегемон. И буквално, имало такава титла, призната му е бързо – хегемон на Гръцката лига – на гръцките градове, такъв преди него е баща му, с предимно военни измерения. Преди това е избран за архонт, а по-късно – за фараон – на Египет. „Целта на книгата е да се анализира начинът, по който е създадена империята на Александър”, пояснява Грейнджър.

До нас са достигнали цели 5 автентични биографии на Великия, писането за него не е проблем, откъм тази страна. Авторът обаче набляга на историческия контекст на живота и делото му. Затова тръгва далече преди рождената му дата и свършва далече след смъртната.

„Пазете се от властни приятели, те могат да станат само ваши господари” – Демостен в политическа реч. Нещо да се е променило? Анализът на Грейнджър е повече фактографски и основното наднича между редовете. Да оставим, че Александровите бойци в мусонна Индия са същата картинка като хитлеровите в зимна Русия.

Той е първият, дръзнал да въдворява световен ред и нататък тази идея остава все западна. Да, бил на 20 години и световната хегемония продължава и днес да е недозряла амбиция. И военната сила продължава да е най-зловещата и най-илюзорната. Мегаломанията на водачите е все така в симбиоза с лакомията на онези зад гърба им... Да спрем дотук, че няма свършване.