„Шпионката” или Мата Хари според Паулу Коелю

Новата книга на Паулу Коелю, „Шпионката” (Обсидиан) е роман за Мата Хари – ярък образ в историята, чийто живот е придобил митичен статут в колективното съзнание. Тя е жена с много имена: Маргарета, както е кръстена от родителите си; госпожа Маклауд, както е била известна на остров Ява; Н21, кодовото име, дадено й от германците през Първата световна война. И най-вече Мата Хари, най-желаната жена на своето време.

Екзотична танцьорка, скандална прелъстителка на най-богатите и влиятелни мъже в Европа, довереница и куртизанка, която има смелостта да се изправи срещу предразсъдъците и параноята на парижкото общество. Но за този живот трябва да се плати висока цена. След като събужда подозренията на френското разузнаване, Мата Хари е арестувана в хотела си на „Шан-з-Елизе“. За шпионаж в полза на германците. Последвалата присъда е безмилостна. Докато е в затвора, Мата Хари иска само едно – да разкаже истинската история на живота си на своята дъщеря. Следва откъс в превод на Вера Киркова-Жекова.

Уважаеми мосю Клюне,

Не знам какво ще се случи в края на тази седмица. Винаги съм била оптимистка, но напредването на времето ме изпълва с горчивина и ме кара да се чувствам самотна и  угнетена.

Ако всичко завърши така, както се надявам, вие никога няма да получите това писмо. Надявам се, че ще бъда помилвана. В крайна сметка животът ми премина в създаване на приятелства с влиятелни хора. Тогава ще запазя това писмо, за да може някой ден моята единствена дъщеря да разбере каква жена е била нейната майка.

Продължава...

Добре дошли в „Къщата на улица Манго”, при Сандра Сиснерос

Издателство „Лист” дебютира с класика на чикано литературата

„Бях жълт плевел, поникнал в пукнатините на града”, казва авторката на световния бестселър Сандра Сиснерос. На лявото й рамо в татуировка Девата от Гуаделупе e кръстосала краката си в поза лотос. Дясната й ръка разписва автографи и прибира награди.

61-годишната писателка Сандра Сиснерос е непозната в България. Отвъд Атлантика обаче я боготворят – мексиканка по кръв, тя е сбъднатата американска мечта. Носителка е на куп престижни награди за литература, а през последния месец получи две нови – Национален медал на САЩ за изкуство за приноса й в американския разказ (връчен й от президента Барак Обама) и приза на американския ПЕН център в раздел Creative Nonfiction Award за най-новата й книга A House of My Own.

По същото време у нас за първи път излиза най-големият й бестселър „Къщата на улица Манго” в превод на Стефан Русинов. По света книгата е публикувана  на 20 езика, а продажбите надминават 5 милиона. Романът е с особена граматика на английски език, която преводачът Стефан Русинов се е стремил да запази и предаде адекватно на български. Историите могат да бъдат четени поотделно и общо, както казва самата авторка – всяка от тях е като мънисто на огърлица.

Героиня в тях е Есперанса Кордеро, мексикано-американско момиче, което расте в мизерен квартал на Чикаго. Литературните критици смятат, че тези истории помагат на останалите да разберат как живеят хората в квартала. Есперанса, чието име означава Надежда, иска да се премести на по-хубаво място. Надява се на по-добър живот другаде.

Продължава...

Що е то е сценарий? Отговорът на Сид Фийлд, „гуру на всички сценаристи“, най-после на български

„Киносценарият. Основи на киносценаристиката” e уникален по своя обхват труд, посветен на изкуството и занаята на писане на сценарии

„Киносценарият. Основи на киносценаристиката“ (Колибри) се превръща в „мигновена сензация” и гореща тема на обсъждания в киносредите още с първото си издание. Според автора писането на филмов сценарий е творчески процес, който може да бъде научен.

Наричат Сид Фийлд „гуру на всички сценаристи“. Бестселърите му „Киносценарият“, „Наръчник на сценариста“ и „Сценаристи, решете проблемите си“ са приемани като „библии“ във филмовата индустрия. Претърпели са вече по 40 издания и са задължителни учебници в престижни курсове в над 400 колежа и университета в Америка. Популярни са и по света с преводи на 29 езика.

Филмите са комбинация от изкуство и наука; технологичната революция буквално промени начина, по който виждаме филмите, а съответно по необходимост промени и начина, по който пишем сценариите за филми. Но каквито и промени да са направени в реализирането на материала, естеството на писането на филмови сценарии си е същото, каквото е било винаги: филмовият сценарий е история, разказана с картини, с диалог и описание и поставена в контекста на драматична конструкция.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 октомври - 11 октомври

1. Линкълн Чайлд. Забравената стая. Бард

2. Никълъс Спаркс. Никога не си сама. Ера

3. Туве Янсон. Муминтролите и семейния живот. Пурко

4. Ерик-Еманюел Шмит. Одисей from Багдад. Леге Артис

5. Катерина Евро. Тетрадка за рецепти и спомени. Колибри

Продължава...

„Сиела” за „Последната територия” на Момчил Николов: Българската литература се нуждаеше точно от такъв роман

Издателите обещават новаторска, интелигентна, наднационална, европейска творба

„Последната територия” на Момчил Николов е книгата, за която ще се говори дълго време след излизането ѝ, защото най-после български писател дръзва да излезе от отъпканата пътека на постсоциализма и личната драма и навлиза смело в модерността. „Последната територия”, в която броди авторът на трилогията „Кръглата риба”, е задъхващо пътуване в непознати, несъзирани земи.

Един мъж се събужда в град, където нищо не му е познато, включително и собственото му лице. Кой е този човек? Как е попаднал там? С кого ще го срещне Съдбата или Онази, която контролира всичко? „Последната територия” започва именно така – с тези въпроси, които ни водят в лабиринта на подсъзнателното с всяка следваща страница. На всяко ниво научаваш нещо, което ще ти помогне да подредиш пъзела и да придобиеш представа за цялостната картина. А може би и да разбереш нещо за непознатия от портрета, нарисуван преди десет години в Ню Йорк.

Момчил Николов разполага действието на романа си в Барселона, град-лабиринт сам по себе си. Не би могло да има по-цветна и привлекателна шарада от каталунския мегаполис, където да се ситуира сюжетът на роман, привидно шантав и нелогичен като сън, но опознаеш ли го, кристализира до плашещо добре организирана машина за манипулация. Авторът предлага близо 700 страници прескачане от реалното в свръхреалното, от живота към смъртта, от действителността в съня. И все пак в края всичко е ясно и страховито реално.

„Последната територия“ е роман, отнел няколко години сериозни проучвания на писателя, на което дължим и солидната юнгианска жилка в книгата. Повече за нея авторът ще сподели на премиерата на „Последната територия“ на 14 октомври, петък, от 19 часа в „Перото“. Следва откъс.

Японецът се изправя. Върху челото му има тънка струйка кръв, но той изглежда щастлив и вдъхновен. Започва да говори. Лицето му сияе, в него има някаква силна и искрена енергия, която привлича много от случайните минувачи по площада и ги кара да се загледат, да се заслушат и да притихнат; не след дълго около фонтана се събират трийсетина души. Гласът на японеца – в пълен контраст с мършавото му тяло – става все по-силен и мощен и плавно стига до онази граница, където би могъл да премине във вик. И преминава в една-единствена дума, повторена многократно:

Мегами!

Продължава...

Има ли „Трилъри по женски“?

Седем разказа с неочакван край от Боряна Дукова

„Трилъри по женски“ (Хермес) са седем разказа със задъхан сюжет и неочакван край, следващи празничния календар на живота ни. Всяка история разплита загадката на едно престъпление. Всяка история неизменно ни среща с модерна млада жена и вълнуващия й свят от болки, страсти и надежди.

Съдбите на героите се преплитат, а част от тях, преследвани от сенките на някои други персонажи, се събират в последния разказ и в новогодишната нощ. Книгата носи духа на дамския психотрилър, в който криволиците на житейските съдби са описани в кинематографичен стил, запазена марка на авторката.

Боряна Дукова е испанистка и преводачка, която стъпва уверено в пътеката на българския криминален жанр и трилър. Автор е на романите „Кървава малага“, „Опасна монета“ и „Разкаянието на Диего“ (Първа награда за криминална книга „Атанас Мандаджиев“ за 2015 г.).

Продължава...

Усмивките остават. Животът на Никола Анастасов отново е пред нас

Автобиографията на актьора се издава обновена и допълнена от издателство „Слънце“

Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България – Никола Анастасов.

„Истории с усмивки“ е точно онова малко сладко бягство в спомените – за големи театрални спектакли и значими кинорежисьори, за талантливи актьори и артистични празници, от което имаме нужда днес. Тази книга е още по-важна във време, когато дефицитът на искрени емоции е завладял живота ни, защото е открита територия за хумор и любов, в която всеки е добре дошъл.

Книгата прелива от весели и драматични случки, разказани с познатото чувство за хумор и самоирония от Кольо Анастасов. Най-бляскавите години на Сатиричния театър, прохождането на телевизията в България и други славни истории от работата му в радиото и киното в продължение на повече от половин век, създават пъстрия портрет на един артистичен талант. Винаги на предна линия, там, където е най-трудно, но и най-благодатно, с най-добрите и можещите на своето време, един от тях, Кольо си остава човекът-усмивка, дарил с незабравими емоции хиляди хора.

Животът на Никола Анастасов отново е пред вас – превърналата се в библиографска рядкост автобиография на актьора се издава обновена и допълнена от издателство „Слънце“. Следват предговорът и откъс от книгата.

За съжаление книгата не е сцена, не е театър и не може да улови, да ти предаде всички онези жестове, мимики, паузи и вълнения, с които е съпроводено създаването ѝ.

Ние, артистите, качим ли се на сцената, блеснат ли прожекторите, грейнат ли очите на зрителите, се променяме, ставаме други.

Божествено хубаво е, когато от точно изиграната дума избухва смях. Прекрасно е, когато искрено изплаканата сълза за съдбата на героите, които играем, се превърне в стотици малки сълзички в очите ти и ние заедно станем част от голямата болка и голямата радост на този театър, наречен Живот.

Продължава...

Издатели излизат от анонимност

Петко Тодоров

Да видим кой ни прави книгите

Тръгнал да омъжва дъщеря си в хаоса на 1991-ва, нямал пари, и се сетил за „Вечния календар”. Намерил някакво вехто издание и го засилил в 10 000 тираж.

Останали му пари за основаване на издателство: „Когато ме попитат „Кой ти даде пари да се занимаваш с книгоиздаване?”, отговарям: ”Вечният календар”. Цанко Серафимов в „Речник на признанията” (изд. „Орбел”).

Най-новото българско книгоиздаване гъмжи от митове, Весела Люцканова ги събираше, направи 3 тома и й писна. Но със Серафимов може и така да е. Разказва битието си и отношението към исторически факти и личности. Личните му срещи са най-интересни.

„Изявявам моята позиция по повод разпадните обществени процеси и зловещите деструктивни тенденции на т.нар. преход” – Иван Гранитски в „Знаци на прехода” (изд. „Захарий Стоянов”).

Заедно със „статии и портрети, посветени на ярки личности от съвременния интелектуален живот”. Тук е и издателят Гранитски. Представил книга на Георги Марков в 200 селища. В София „премиерите” на книги минават по правило като семейно-битови мероприятия, може истинското място да е провинцията.

Продължава...

Любовно писмо от загадъчна непозната в Париж

Нова вълнуваща история от романтичния Никола Баро, познат на българските читатели със своите романи „Една женска усмивка“, „Една вечер в Париж“,  „Жената на моя живот“ и „Париж винаги си заслужава“

Най-новото издание на Баро „Ще ме намериш накрая на света“ (Ентусиаст) е нежна и романтична приказка, която отново ни отвежда в града на любовта – неповторимия и вечен Париж.

Една сутрин галеристът Жан-Люк Шамполион намира в пощенската си кутия любовно писмо. Написано на ръка и парфюмирано. Подател е жена, която твърди, че двамата се познават и се подписва като Принцесата. Колкото и неочаквано да е това за младия мъж, той неусетно се увлича в тази кореспонденция, а красивите думи предизвикват у него неподозирани чувства.

Споменът за последното любовно писмо, което Жан-Люк Шамполион е написал, е заровен дълбоко в миналото и датира още от ученическите му години. Тогава малкият Жан-Люк се влюбва в своя съученичка и събрал смелост, излива чувствата си в любовно писмо. Вместо обаче да срещне очакваната взаимност, момчето става свидетел на присмеха, който признанието му в любов буди у възлюбената му и нейните приятелки.

Продължава...

Да намалиш темпото и да потърсиш щастие

„Ера“ представя „Съжалявам, чакат ме“ на Анес Мартен-Люган

Анес Мартен-Люган ни повежда на ново пътешествие. С кратки изречения и съвременен речник, тя тъче своя разказ, дестилира посланието си, като ни потапя в света на Яел. Стилът на автора се адаптира към значителните промени, настъпили в героинята. Чрез нейната история Люган разнищва актуални проблеми, с които се сблъсква динамичният, млад човек.

Въвежда ни в съвременния забързан живот и ни изправя пред избор: да се докажеш на всяка цена или да се осмелиш на намалиш темпото и да потърсиш... щастие. В същото време „Съжалявам, чакат ме“ е и романтична история, проста и същевременно дълбока.

Работата е нейният живот - един безкраен низ от срещи, професионални ангажименти и делови вечери. Яел е олицетворение на амбициозна, интелигентна и успяла жена, която крачи уверено към следващото повишение. До момента, в който просто прегаря!

Продължава...

Андрея Илиев търси съвършеното крими

Петко Тодоров

Маскиран като клошар рови в контейнера за боклук пред блока на бившия министър-председател. Който излиза в 9 без 6, намества очилата си и се запътва към колата.

Нашият го настига и стреля в главата му с пистолет със заглушител. После във входа отсреща хвърля дрипите и се измъква спортно. В „Когато един мъж е на колене” на Андрея Илиев.

Версията на Илиев? Не, драмата на героя. Самотен баща, синът му с левкемия, ще го излекуват в Израел, ако намери пари...

Продължава...