page contents Книжен Ъгъл: „Майките“ от Брит Бенет – роман за любов, тайна и миналото, което ни преследва
Предоставено от Blogger.

„Майките“ от Брит Бенет – роман за любов, тайна и миналото, което ни преследва

10.4.18

Надя e седемнайсетгодишна красавица, която скърби заради скорошното самоубийство на майка си. За да забрави мъката си, тя започва да излиза със сина на местния пастор. Люк е на 21 години, бивша футболна звезда, който след тежка травма започва работа като сервитьор.

Те са млади и връзката им не е сериозна, но последвалата бременност и нейното прекратяване имат последствия, които ще надхвърлят годините им. Надя намира утеха в приятелството си с Обри, която също е загубила майка си, но по съвсем различен начин. И двете пазят тайните си с надеждата да се скрият от тях.

Скоро Надя, Люк и Обри порастват, но продължават да живеят в сянката на решенията, които са взели през това съдбовно лято. След време попадат в любовен триъгълник. Тримата трябва да внимават, за да избягат от съкрушителния въпрос: Ами ако бяхме постъпили различно?

Зашеметяващият дебютен роман „Майките“ е изненадваща история за неразумна любов, за голяма тайна в малка общност и за миналото, което неизменно ни преследва.

Брит Бенет е родена в Калифорния. Завършила е университета в Станфорд. Има магистърска степен по художествено писане от университета в Мичиган. Носител е на няколко награди за литература. „Майките“ е дебютният й роман. Следва откъс.

- Какво правиш тук? - попита го.
- Работя тук - обясни той, след което се засмя, но смехът му звучеше твърдо, като стол, който стърже по пода. - Как я караш?
Люк не я погледна, прелистваше тефтерчето си, и Надя разбра, че е чул за майка й.
- Гладна съм - отвърна му.
- Така ли я караш? Гладна?
- Може ли да си поръчам едни рачешки хапки?
- По-добре недей. - Той насочи пръста й надолу по ламинираното меню до начосите. - Ето. Опитай това.
Ръката му нежно се уви около нейната, сякаш я учеше как да чете и движеше пръста й по непознати думи.
Винаги я караше да се чувства невероятно млада, както два дни по-късно, когато се върна в сектора, който обслужваше той, и си поръча „Маргарита“. Люк се засмя и наклони фалшивата й лична карта към себе си.
- Хайде де! - възкликна. - Ти не си ли на примерно дванайсет?
Тя присви очи.
- О, майната ти - отвърна му. - На седемнайсет съм.
Но го бе казала малко твърде гордо и той отново се засмя. Дори осемнайсет - които нямаше да навърши до късния август - на него щяха да му се струват малко. Тя все още бе в гимназията. Люк беше на двайсет и една и вече бе ходил в колеж, в истински университет, а не в общинския колеж, където всички безделничеха няколко месеца след завършването си, преди да си намерят работа. Надя бе кандидатствала в пет университета и докато чакаше отговор, разпитваше Люк за колежанския живот, например дали душовете в общежитията наистина са толкова гнусни, колкото си представяше, и дали наистина хората слагаха чорапи на дръжките на вратите си, когато искаха уединение. Той й разказа за групово тичане по бельо и купони с пръскане на пяна, как да максимализираш плана си за хранене, как да получиш още време на тестовете, като се престориш, че си имал проблем с ученето. Знаеше неща и познаваше момичета, момичета от колежа, момичета, които носеха високи токчета в час, не маратонки, и ходеха с дамски чанти вместо с раници, и през лятото стажуваха в "Калком" или "Калифорния Банк енд Тръст", вместо да приготвят сокове на кея. Тя си се представи в колежа, едно от онези изискани момичета, Люк караше, за да я види, или ако учеше извън щата, летеше със самолет, за да я посети през пролетната ваканция. Той щеше да се засмее, ако знаеше как си го представя Надя в живота си. Често си правеше майтап с нея, както когато започна да си пише домашните в "При дебелия Чарли".
- Брей - възкликна той веднъж, като прелисти тетрадката й по математика. - Ти си зубър.
Тя всъщност не беше, но ученето й се удаваше лесно. (Майка й я подкачаше за това - сигурно е хубаво, казваше, когато Надя носеше вкъщи шестица на тест, за който бе учила само предишната вечер.) Тя мислеше, че курсовете й за напреднали може да изплашат Люк, но на него му допадаше, че е умна. „Виждаш ли онова момиче там? - казваше той на преминаващ келнер. - Ще стане първата черна жена президент, само почакай.“ Всяко черно момиче, което бе дори леко надарено, чуваше това. Но на нея й харесваше да слуша как Люк се фука и още повече й харесваше, когато я закачаше за ученето. Не се държеше с нея като всички останали в училище, които или се отдръпваха от нея, или й говореха, сякаш бе някакво крехко създание, което можеше да се счупи от една невнимателна дума.
Една февруарска вечер Люк я закара до дома й и тя го покани да влезе вътре. Баща й бе отишъл на сбирка на "Менс Адванс" за уикенда, така че къщата беше тъмна и тиха, когато пристигнаха. Искаше да предложи на Люк питие - така правеха жените по филмите, подаваха на мъжа квадратна чаша, пълна с нещо тъмно и мъжествено, - но лунната светлина се отразяваше в стъклените шкафчета, изпразнени от алкохолно съдържание, и Люк я притисна към стената и я целуна...