page contents Книжен Ъгъл: „Дълга нощ в Париж“ - Дов Алфон в света на сенките и шпионските игри
Предоставено от Blogger.

„Дълга нощ в Париж“ - Дов Алфон в света на сенките и шпионските игри

13.11.18

Ако го помолите да се представи, Дов Алфон ще ви каже, че е писател и журналист, живеещ в Париж. Ще се похвали със своя трилър „Дълга нощ в Париж“. Навярно ще изтъкне и че е бил главен редактор на вестник „Хаарец“, на най-голямото издателство в Израел „Кинерет Змора“, че е специалист по адаптирането на литературни формати към дигиталната ера...
Може обаче да пропусне да спомене нещо особено важно: че е бивш служител на Звено 8200, най-секретната част от Израелските въоръжени сили, и познава отлично света на сенките и шпионските игри. Звено 8200 играе важна роля в неговия дебютен трилър, който определено ще привлече вниманието на почитателите на Джон льо Каре и Чарлс Къминг, на сериала „Вътрешна сигурност“ и въобще на модерния шпионски роман.

Абсолютен бестселър в Израел, „Дълга нощ в Париж“ (Обсидиан, превод Боян Дамянов) превзема света. Освен на български, предстои да излезе на английски, холандски, френски, немски, италиански, полски, испански и още езици.

...След полет от Тел Авив и невинен флирт с облечена в червена униформа блондинка на летище „Шарл дьо Гол“ млад компютърен специалист изчезва безследно. Причини за безпокойство на пръв поглед няма, но в Израел е обявена тревога. А полковник Зеев Абади, новият шеф на Специалната секция към суперсекретното Звено 8200, точно в този момент съвсем случайно се намира в Париж.

За комисар Леже всяко съвпадение е подозрително. И когато след няколко часа друг млад израелец е отвлечен от хотелската си стая, опасенията на френския полицай прерастват в неприкрита паника. Възложеното му разследване се оказва неочаквано сложно. Очертава се дипломатически скандал. Намесват се политически фигури от най-висок ранг. Медиите внасят допълнителен хаос и объркване.

Единствено полковник Абади успява да се ориентира в извънредната ситуация. И реагира светкавично. За помощ той може да разчита само на своята заместничка в Тел Авив Ориана Талмор, която трябва да идентифицира жертвите. Но всяка тяхна стъпка се следи от китайски командоси, които провеждат невероятна по мащабите и жестокостта си тайна операция във френската столица. Убийствата следват едно след друго. Напрежението в кабинетите на властта расте. Очертава се дълга нощ в Града на светлината... Следва откъс.

Хаосът на парижкото летище изглеждаше почти неконтролируем и комисар Жул Леже искаше денят му вече да е приключил.
Главата го болеше. И това не бе от онези леки главоболия, които вървят в пакет с приятни спомени за отминалата нощ. Нито пък главоболие от глад, съпроводено с надежда за един даващ сили обяд. Определено не беше и от онзи вид неразположение, което изчезва от само себе си, като след изпиването на един леден шейк през лятото. Не. Това беше истинско главоболие, граничещо с пристъп на мигрена, и за него имаше множество причини, които комисар Леже се опитваше да формулира мислено в този момент.
Първата – простият и неоспорим факт, че минути след пристигането си пътник от самолет бе изчезнал от едно от най-добре охраняваните места във Франция.
Втората – което си беше жива несправедливост: мястото на произшествието бе попаднало напълно случайно в неговата юрисдикция. Шефът на летищната полиция беше в едноседмичен отпуск, а комисар Леже, който дори в най-добра форма едва се справяше с преките си задължения в Париж, беше уведомен по съответните служебни канали, че в отсъствието на шефа той е длъжен да поеме полицейските разследвания и в зоната на летището. Леже не познаваше служителите там, а всъщност не беше добре запознат и със самото летище. Опитите да имитира нещо, наподобяващо полицейска дейност, само влошаваха главоболието му – звукът на сирените отвън се смесваше с шума от радиостанциите вътре и всички те заедно блъскаха като парни чукове по пулсиращите му слепоочия.
И третата причина – при това най-отгоре в списъка: насреща си имаше двама официални представители на израелската държава, появили се изневиделица в отцепения участък и настояващи да участват в разпита на свидетелите.
Леже смътно познаваше единия – Чико, възрастен мъж с гъста, вероятно боядисвана рижа коса, – който беше акредитираният представител на израелската полиция в Европа. Леже го бе срещал на няколко съвещания относно безопасността на израелските институции в Париж, но доколкото беше в състояние да си спомни, Чико никога преди не бе молил да участва лично в разследване.
Другият израелец по нищо не приличаше на ченге. Беше висок, с плътно прилепнали черни джинси и бяла риза, която Леже предположи, че струва повече от месечната му заплата. Сините очи гледаха някак не на фокус, а късо подстриганата черна коса беше тук-там прошарена. Малък хоризонтален белег на брадичката пречеше на иначе изваяното лице да изглежда нереално красиво за мъж. Леже бе срещал такива като него няколко пъти в полицейската си кариера, обикновено при разследвания на измами. Израелецът притежаваше документ за самоличност от някаква неизвестна институция – ламинирана служебна карта със снимка, която изглеждаше правена неотдавна, с чуждестранно име и военен чин. Ако можеше да се вярва на картата, това беше полковник Зеев Абади. Урологът на Леже също се казваше Абади, което в никаква степен не му подейства успокояващо. На гърба на картата гордо бе отпечатан гербът на Израел заедно с призив на английски и френски език до всички правоохранителни органи по света да „оказват съдействие на приносителя на този документ“ – обозначен просто като „следовател“ – при изпълнението на служебните му задължения.
– Всеки може да отпечата такава карта у дома – каза Леже.
– Аз съм в Париж почти случайно – отвърна тайнственият израелец и прибра картата в джоба си, сякаш с това отговаряше на забележката на Леже.
Френският му беше бавен, но прецизен, едва ли не поетичен. Главоболието попречи на Леже да си припомни къде бе чувал „почти случайно“ – може би беше от стихотворение? Искаше му се да попита полковник Абади – ако това беше истинското му име – как така един следовател може да се окаже почти случайно на мястото на престъпление, което се намира на хиляди километри от службата му, но вместо това запали нова цигара и каза на представителя на летището:
– Хайде да ги заведем при свидетелите.