page contents Книжен Ъгъл: Анхелес Доняте: „Зимата на нашите писма“ е за силата на малките жестове и солидарността
Предоставено от Blogger.

Анхелес Доняте: „Зимата на нашите писма“ е за силата на малките жестове и солидарността

20.11.18

Вярвате ли, че една верига от писма може да постигне чудеса? Мислите ли, че в забързаното ни технологично ежедневие имаме нужда да спрем и да се замислим за истински ценните неща в живота ни? Търсите ли книга, която да ви изпълни с надежда, да придаде топлина и уют на наближаващите зимни дни и да ви подари няколко предпразнични усмивки?

Ако сте се познали поне в един от тези въпроси, ви приканваме да прочетете „Зимата на нашите писма“ (Хермес, превод Весела Чергова) от Анхелес Доняте! Ето какво ви очаква сред страниците на романа...

Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът – преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота.
Сара – единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза – жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да й помогне. Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара?

Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето й цели шейсет години. А когато останалите жители на селото я последват, може и чудото да се случи!
В „Зимата на нашите писма“ Анхелес Доняте доказва старата максима, че заедно сме по-силни. Чрез всяка от историите на колоритните герои виждаме как и най-малкото действие в положителна посока може да доведе до големи и важни промени.

Книгата не се обявява срещу технологиите, а показва, че не е толкова важно как ще изберем да си комуникираме – с есемеси, имейли или писма, по-ценното е съобщението, което предаваме, и усещането на свързаност, което общуването ни носи. Да бъдеш част от нещо по-голямо, да знаеш, че някъде някой е щастлив благодарение на теб и твоите думи... Какво по-подходящо време да си припомним всичко това от наближаващите коледни празници?

За писането на писма и надеждата, която носят думите
Интервю с Анхелес Доняте

Анхелес Доняте е испанска писателка и журналистка. Родена е в Барселона и е изучавала журналистика, а днес работи като мениджър комуникации за различни бизнес организации и в сферата на образованието. В свободното си време Доняте се занимава с доброволческа дейност, като обучава възрастни хора да четат и пишат.

Как се роди идеята за „Зимата на нашите писма“?

Пиша писма от дете. Баба ми живее в град на 300 км от Барселона и е глуха. Затова започнах да й пиша и все още продължавам да го правя. Изпращам й писма, картички, пожелания за Коледа... Всъщност това бяха първите ми писателски опити.
Един ден, докато чаках на опашка в пощата, се замислих какво би се случило с пощенските служители, ако всички ние спрем да си изпращаме писма. Институция, която е съществувала повече от 5000 години, е напът да изчезне. Тази идея ме вдъхнови да напиша книгата и да вплета още една тема в нея – за силата на малките жестове и солидарността.
А какво бихте посъветвали човек в позицията на Роза, който трябва да напише писмо, отлагано с години?

Напишете го! Нямам по-добър съвет. Не знаем какво ще последва, но при всички случаи ще е по-добре от нищо, от мълчанието, от бездействието. В крайна сметка съжаляваме само за нещата, които не сме направили, нали?

Всъщност в книгата освен писма, има и поеми, афоризми, цитати, препратки към различни автори и произведения и дори читателски клуб. Книгата прилича по-скоро на обяснение в любов към словото и писането. Търсехте ли този ефект?

Разкрихте ме! Наистина исках чрез романа да покажа обичта си към писането. Книги, писма, поеми, разкази за любов и болка, уморени стари творци, дебютиращи поети, домакини, които едва успяват да напишат едно изречение без правописни грешки... Думите не принадлежат на никого, те принадлежат на всички. А в основата е желанието да споделиш част от живота си чрез хартията и мастилото.

А има ли някоя интересна история, свързана с писането или със срещите с читатели, която да ни разкажете?

Моите книги ме дариха с безброй прекрасни случки и запознанства с много хора от различни краища на света. Например, докато пишех за една чилийска неправителствена организация, разбрах, че в близката болница има младо момиче, болно от рак, което е поискало да му изпратят книгата ми „Зимата на нашите писма“ заедно с творби на Едгар Алън По и Исабел Алиенде. Бях в Чили по чиста случайност и реших да посетя момичето. Прекарахме цял следобед в разговори за литературата, за живота...
Друга много впечатляваща среща се случи по време на една от първите премиери на книгата. В края на събитието един мъж дойде да ме поздрави и ми каза, че е четвърто поколение пощальон. Сподели с мен, че единственото наследство, което ще получи от майка си, е прощално писмо, написано от баща му по време на Гражданската война, в навечерието на неговата екзекуция. Това писмо било едно от най-ценните притежания на семейството.
Нямаше да получа възможност за подобни специални срещи, ако не пишех книги.

Представете си, че трябва да напишете писмо в бутилка. Какво послание бихте оставили, знаейки, че един ден някой непознат може да го получи?

„Който и да си, където и да си, знай, че си обичан!“ Мисля, че няма по-важно послание от това.