„Дневникът на Чакала“ - втора част от руската сензация на Мариам Петросян

Историята за „Домът, в който...“ и неговите необикновени обитатели продължава

В „Дневникът на Чакала“ (Хермес, превод Нели Пигулева) Сивият дом в покрайнините на града и неговите чудати, но безкрайно магнетични обитатели постепенно започват да разкриват своите добре пазени тайни.

Пушача вече е усвоил основните правила на новата си група: играе покер и не пита колко е часът. Всички го приемат, с изключение на Лорда, който обаче е отведен от Дома след неприятен инцидент. И докато Пушача опознава новите си приятели и слуша невероятните истории на Чакала, се случват две съдбоносни събития.

Завръщането на уважавания от всички възпитател Ралф вдъхва надежда на групата на Чакала и Пушача, че ще разберат какво се е случило с Лорда. Приема се и нов закон, който позволява срещите с момичета. Така към необикновената палитра от образи се присъединяват Мишката, Русалката, Вещицата, Дългата Габи – всяка от тях със своите странности и тайни. И в уж премръзналите души на момичетата и момчетата се събуждат първите любовни трепети.

Със своя роман Мариам Петросян сътвори литературно чудо. Тя създаде метафора на съвременния живот, написа приказка за възрастни, която, оказа се, напоследък е много необходима. Затова „Домът, в който...“ ще се чете и обсъжда не само от тесен кръг специалисти, но и дори от тези, които по принцип не четат съвременна литература. В по-общ план не е важно дали Петросян ще напише още нещо. Тя вече стана част от новата руска литература и ехото от този роман още дълго ще отеква, пише руската критика.

За авторката

„Домът, в който...“ е дебютният роман на родената в Ереван писателка Мариам Петросян. Тя завършва Колеж по изкуствата и дълги години работи като художник аниматор в Русия и Армения. Започва да работи по „Домът, в който...“ (състоящ се от три части: „Пушача“, „Дневникът на Чакала“ и „Опустели гнезда“) още в младежките си години, като пише във всяка свободна минута и добавя собствени рисунки на героите и Дома. Днес романът е сред най-четените и обичани произведения в Русия, високо оценявани както от читателите, така и от критиците.

Награди за „Домът, в който...“

„Русская премия“ – за най-добра книга (2009)

„Большая книга“ – трето място в категория „Награда на публиката“ (2009)

„Портал“ – победител в категория „Открытие себя (имени В. И. Савченко)“ (2010)

„Странник“ – победител в категория „Необичайна идея“ (2010)

„Студенческий Букер“ – за умелото преплитане на жанрове, стил и необичайност на артистичните средства (2010)

„Звёздный мост“ – Сребърен кадуцей за дебютна книга (2010)