Познавате ли нашата баба?

Мая Чанкова

Коледната приказка на Книжен ъгъл

Сега ще ви разкажа защо прекарвам последните часове преди Бъдни вечер в книжарницата, а не у дома. Защото цялата година с нейните приятности и неприятности се оттегля полекичка и ми оставя 1-2 дни на спокойно удоволствие да си общувам с всичките постоянни и случайни клиенти и приятели. Те ми се отплащат с много мили думи, доверие, сладкиши и малки плюшени елени, направени собственоръчно. И задължително с някоя забавна ситуация, която се превръща в Коледната приказка на Книжен ъгъл.

И така, в последните часове преди да дойде празникът, влизат майка и дъщеря. Жената е натоварена с големи пликове и пакети, а момичето, с характерната за възрастта й леко отегчена физиономия, не откъсва очи от смартфона с риск да се препъне в тясното пространство. И директно ми се отправя въпрос:

- Здравейте, нали познавате Надежда Дамянова*?

Замислям се за момент коя е тази авторка, убягнала ми във все по-големия литературен български поток, но нищо не изскача „на екрана“. Тъкмо посягам да попитам Гугъл, спира ме пояснението на майката:

- Това е нашата баба – тоест, майка ми. Тя много ни говори за вашата книжарница и винаги се хвали какви хубави книги сте й препоръчали. Не може да не я познавате, преди идваше с най-добрата си приятелка Малина, но тя почина преди две години...И нея ли не помните?

Признавам си, че познавам много от редовните клиенти само по физиономия, макар че сме прекарали повече от 13 години заедно в квартала и в сладки приказки за книги и други важни неща. И голяма част от тях са симпатични, интелигентни и много четящи нечии баби.

- Ами тогава да ви я покажем на снимка? Искаме да й подарим някоя подходяща книга, която ни препоръчате специално за нея. Неда, покажи на телефона баба си!

Неда изхъмква скептично над екранчето и отсича:

- Нямам нейна снимка.

Тук, за да предотвратя внезапен коледен скандал между поколенията, предлагам да ми кажат какво е чела наскоро. Независимо, че не си спомням тази вярна почитателка, мога да предложа нещо подходящо, ако имам ориентир. Но нито дъщерята, нито внучката си спомнят конкретни заглавия. Шегувам се, че спешно трябва да направят Коледна фотосесия на баба с книгите й. Това явно открехва някаква сантиментална вратичка в коравата тийнейджърска душа. Неда започва да рови ожесточено в телефона си. След минута вече имаме чудесен портрет на издирваното лице.

Разбира се, че познавам тези одухотворени черти и младата усмивка, която никакви години не могат да победят! Веднага си спомням, че Надежда чете хубава съвременна и историческа литература, без да се страхува да открива нови автори.

Препоръчвам „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ от Майкъл Шейбон. Историята за едно момче, което се спасява от гетото в Прага в навечерието на Втората световна и попадайки в Ню Йорк се гмурва в света на комиксите и модерното изкуство, май успява да заинтригува дори и Неда. Мисията е изпълнена, майка и дъщеря си тръгват доволни. Може би току-що спечелих още една млада приятелка на книгите и на Книжен ъгъл?

Има и хубава страна на това, че се появиха големи книжарници в моловете. Повечето случайни, нетърпеливи и малко уморителни купувачи се стичат натам и оставят на малките квартални книжари истинското удоволствие от общуването с хората на книгите.

Светли и просветени Коледни празници от Книжен ъгъл!

*Имената на хората са променени, но случката е истинска.

Още коледни приказки от Книжен ъгъл:
Момиченцето, което не искаше Коледен Подарък
Коледна приказка: Малки чудеса в "Книжен Ъгъл"