page contents Книжен Ъгъл: Откъс: Никола Тесла - завръщането на гълъба
Предоставено от Blogger.

Откъс: Никола Тесла - завръщането на гълъба

20.12.18

Биографията на един гений

„Вълшебникът. Животът и епохата на Никола Тесла“ (Книгомания) разказва историята на един от най-плодовитите, независими и нетрадиционни изобретатели на ХХ в. – Никола Тесла. Авторът, Марк Сайфър предлага нов поглед към младежките години на бъдещия учен, времето, когато са се оформили редица от неговите епохални идеи за променливия ток и безжичния пренос на електрическа енергия, осъществили революционен пробив в развитието на технологиите. За първи път се публикуват и анализират факти, свързани с взаимоотношенията на Тесла с много ключови личности като Томас Едисон, Джордж Уестингхаус, Гулиелмо Маркони, Дж. П. Морган, Джон Х. Хамънд и др.

Големият принос на „Вълшебникът“ е в придържането към строгата хронология, която улеснява нагледното проследяване на живота и постиженията на Тесла. Трудът на Сайфър хвърля нова светлина върху важни проблеми – защо името на изобретателя е изпаднало в забвение, след като в разцвета на кариерата си той редовно е присъствал на първите страници на световната преса; защо не е получил Нобелова награда, въпреки че е бил номиниран; каква е дейността му между двете световни войни и дали плановете му за световна безжична телеграфия и за оръжия със светлинни частици са били осъществими. Като използва психоисторическа перспектива, текстът разглежда не само онези фактори, които са ръководели гения на Тесла, но и чудатостите, довели до неговото разрушаване.

Марк Дж. Сайфър e известен американски учен и университетски преподавател по психология. Като експерт-графолог и вещо лице в щатския и федералния съд д-р Сайфър е изнасял лекции във Военната академия на Съединените щати „Уест Пойнт“, ООН, Оксфордския и Кеймбриджския университет, на конференции в Канада, Израел и Хърватия, както и в Сръбската академия на науките.

Той е автор на множество научни и научнопопулярни трудове, както и на четири романа. „Вълшебникът: животът и епохата на Никола Тесла“ е плод на дългогодишни проучвания, започнали през 1980 г. В основата на книгата е докторската дисертация на М. Сайфър. Тази изчерпателна биография на великия учен е преведена на девет езика, включително сръбски, руски и китайски. Следва откъс.

През 1976 г., докато правех проучване в Обществената библиотека на Ню Йорк, попаднах на странен текст, озаглавен „Завръщането на гълъба“, в който се твърдеше, че имало един човек, който не бил роден на тази планета и като бебе се приземил в планините на Хърватия през 1856 г. Отгледан от „земни родители“, той бил аватар, дошъл с единствената цел да възвести Новата ера. Като дал на хората истински рог на изобилието от изобретения, той по същество сътворил технологичния гръбнак на съвременната епоха.

Казвал се Никола Тесла и негови изобретения били индукционният двигател, системата за разпределение на електрическа мощност, флуоресцентните и неоновите лампи, безжичната комуникация, дистанционното управление и роботиката.

„Тесла ли? Кой е той?“ – запитах се. Тъй като в началото на 50-те години баща ми няколко години ремонтираше телевизори и бях прекарал част от детството си да го придружавам на домашни посещения, за да му помагам да вдига антени, да изпробва и купува радиолампи, да си играя с осцилоскопи и да наблюдавам как той поправя телевизори, бях изумен, че никога не съм чувал за този човек.

Ярко си спомням едно събитие от гимназиалните ми години на Лонг Айлънд, което поощри по-късния ми интерес. Беше събота, някъде около 1959 г. и аз работех по една поръчка на бойскаутите, когато попаднах на схема за радио с кристален детектор. Двамата с баща ми насъбрахме един стъклен буркан, чифт слушалки, детектор за преобразуване на различните променливотокови радиовълни в правотокови звукови импулси, малко тънък меден проводник, който трябваше да навием около буркана, метален превключвател, който да се допира до тази бобина вместо „скала“, дъсчица, която да държи всичко това заедно, и трийсетина метра нормален проводник с гумена изолация за антена, който издърпахме през един прозорец на втория етаж. Нямаше никакво захранване; цялата енергия се получаваше от излъчваните от близките радиостанции сигнали. Когато обаче свързахме всичко, приеманият сигнал беше слаб; обезкуражих се.

Баща ми закрачи напред-назад из стаята, обмисляйки проблема и мърморейки под нос: „Нещо не е наред.“ След няколко минути дълбок размисъл той направи един жест, който означаваше: „Сетих се.“ Отиде до нашия радиатор, влачейки след себе си друг проводник, който беше закрепил към буркана, и го заземи. Изведнъж всички станции взеха да се хващат високо и ясно и аз белязах мястото на всяка една по бобината около буркана. За мен бе очевидно, че електрическата енергия се пренасяше без проводници от тези станции и че земята по някакъв начин беше неразривно свързана с тази система.

И ето ме сега, близо двайсет години по-късно, излязъл преди две години от колежа с магистърска степен, начетен и с известни познания за електрониката, и въпреки това никога не бях чувал за истинския изобретател на същото онова устройство, с което бях прекарал безброй часове като хлапе. Това ме удиви така, че ми е трудно да го опиша. Нещо повече, когато попитах баща ми за Тесла, той не знаеше почти нищо.

Тъй като разчитам на оригиналните източници, започнах да проучвам живота на Тесла, като тръгнах от двете съществуващи биографии – класическата „Блудният гений“ от Джон О’Нийл и „Със светкавица в ръката“ от Инес Хънт и Уанета Дрейпър. След това започнах да проследявам многобройните позовавания от началото на века, издирих също и обемистата „Никола Тесла: лекции, патенти, статии“, издадена от музея на Тесла в Белград, Югославия. По този начин, като следвах неговите действителни патенти, успях да се уверя, че той наистина е съществувал и че неговата работа е била фундаментална за всички тези изобретения.

Фактът, че името на Тесла е толкова малко познато, ме озадачаваше, така че през 1980 г., три години след като написах първата си статия за него, аз започнах да пиша докторска дисертация за живота му. Главната ми цел бе да разреша въпроса за неизвестността на името.

Докато пишех моята дисертация, бяха събрани и издадени няколко забележителни труда за Тесла. Сред тях бяха изчерпателната и енциклопедична „Библиография на д-р Никола Тесла“ от Лиланд Андърсън и Джон Рацлаф; автобиографията на Тесла от 1919 г., преиздадена от „Харт Брадърс“; биографията на Маргарет Чейни „Тесла: човек извън времето“, два сборника с трудовете на Тесла от Джон Рацлаф; „Бележки от Колорадо Спрингс“, издадени от музея на Тесла; и съвсем наскоро книгата на Лиланд Андърсън, съдържаща личните свидетелства на Тесла пред неговите адвокати за историята на безжичната комуникация.

Ала дори и при всичкия този нов материал не се появи изчерпателна, всеобхватна монография. Всъщност, след като проучих всички тези текстове, останаха куп противоречия и очевидни загадки. Сред тях бяха не само неясните ранни години на Тесла и взаимоотношенията му с такива ключови личности като Томас Едисон, Гулиелмо Маркони, Джордж Уестингхаус и Дж. П. Морган, но и стойността на по- стиженията му и неговото точно място в тяхното разработване.

Тази книга се опитва да разреши загадките. Тъй като в архивите имаше значителни празнини, е дадена ясна хронология на живота на Тесла. Засегнати са такива теми като: защо името му е изпаднало в забвение, след като между двата века то редовно е било на първите страници на вестниците по света, защо не е получил Нобелова награда, въпреки че е бил номиниран, какво е правил между двете световни войни и дали планът му за безжично пренасяне на електрическа енергия е бил осъществим.

Като използва психоисторическа перспектива, текстът разглежда не само онези фактори, които са ръководели гения на Тесла, но и чудатостите, довели до неговото разрушаване. По тази линия текстът очертава взаимоотношенията на Тесла с много от неговите знаменити съдружници като Джон Джейкъб Астор, Т. К. Мартин, Дж. П. Морган Старши и Младши, Джон Хейс Хамънд Старши и Младши, Михайло Пупин, Станфорд Уайт, Марк Твен, Ръдиард Киплинг, Франклин Делано Рузвелт, Джордж Силвестър Виерек, Титуш де Бобула и Дж. Едгар Хувър. Много от тези хора са бегло споменавани или изобщо не са обсъждани в други студии.

Тъй като животът на Тесла е толкова противоречив и сложен, аз съм разгледал и такива въпроси като дали той е получавал импулси от космоса, защо, в крайна сметка, се е провалил в партньорството си с Дж. П. Морган за изграждането на многофункционална световна безжична система за разпространение на мощност и информация, какви са били действителните му взаимоотношения с Робърт и Кетрин Джонсън и какво точно се е случило с неговата лъчева оръжейна система и със секретните му документи. Тъй като основах текста си най-вече върху документи от първа ръка, а не върху съществуващите биографии, тази книга предлага различен по същество поглед към живота на Тесла.

Последната му биография – „Тесла“ от Тад Уайз – открито романизирана версия за живота на изобретателя, тук изобщо не се цитира, тъй като целта на настоящата книга е да се разграничи от мита и да разкрие какъв всъщност е бил Тесла. Една от най-известните истории на Уайз – че Тесла е бил отговорен за странната експлозия, унищожила през юни 1908 г. всичко около река Тунгуска в Сибир – е коментирана в ново приложение за това второ издание на книгата.

Посетил съм всички основни архивни центрове за Тесла – института „Смитсониън“ във Вашингтон, окръг Колумбия, Колумбийския университет в Ню Йорк, и музея на Тесла в Белград, Югославия. И тъй като се възползвах от Закона за свобода на информацията и стигнах до една тайнствена мрежа от изследователи на Тесла, успях да събера стотици документи, които никога по рано не са били обсъждани от който и да било биограф на Тесла. В добавка, тъй като съм анализатор на почерци, се възползвах от това умение, за да анализирам редица ключови личности. Чрез този метод и за моя голяма изненада успях да открия един досега несъобщаван емоционален колапс, който изобретателят е преживял през 1906 г. – по време на провала на великото му безжично начинание.

Тесла е доживял до осемдесет и шест години, така че историята му обхваща близо век. Почитан като полубог от някои представители на Ню Ейдж общността, той същевременно е бил принизяван до статуса на нищожна личност от влиятелни части от корпоративната и академичната общност. Често обрисуван като вълшебник от друг свят, който привличал светкавици от небесата, Тесла сам е помогнал да се поддържа мита за собствената му свръхестественост, като се е сравнявал с Всемогъщия и често пъти е обсебвал големите заглавия със сензационните си приказки за междупланетна комуникация. Отстраняването на неговото име от много исторически книги е непростимо, защото неговите изобретения са изумителни, фундаментални и документирани. Само като разберем защо това се е случило, можем, като съвременни хора, да се надяваме, че ще коригираме историческата документация за бъдещите поколения.

Странно е, но колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Тесла, толкова повече материали за живота му се появяват. По-конкретно за това трябва да благодарим на Джон О’Нийл, „Възпоменателно общество Тесла“, музея на Тесла в Белград и на „Международно общество Тесла“, както и на редица още изследователи на Тесла, които напоследък толкова много пишат за него и участват в различните конференции, които от 1984 г. МОТ организира през година на мястото на някои от най-зрелищните му експерименти – Колорадо Спрингс.

Тъй като Тесла винаги се е взирал в бъдещето, намирам за подходящо да за- върша това въведение с първите редове от неговата автобиография. Днес, когато встъпваме в XXI век, те са също тъй верни, както са били преди три поколения, когато са написани: Прогресивното развитие на човека е в жизнена зависимост от изобретението.

То е най-важният продукт на неговото творческо мислене.
Крайната цел е пълното господство на ума над материалния свят, овладяването на силите на природата за нуждите на човека. Това е трудната задача на изобретателя, който често бива неразбран и невъзнаграден.

Но той намира щедра компенсация в радващото сърцето упражняване на собствените способности и в увереността, че е част от тази изключително привилегирована класа, без която човечеството отдавна щеше да е изчезнало в тежката борба срещу безжалостните стихии. Що се отнася до мен, аз вече съм получил повече от достатъчно от тази изключителна радост – дотолкова, че от много години животът ми представлява почти непрестанен възторг.

Превод Кънчо Кожухаров