Защо „Боговете не пишат“

Величка Настрадинова поднася девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа

„Боговете не пишат“ (Хермес) е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат, казва редакторът Красимир Димовски. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните.

Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като междувремие на големите смисли. И всичко това е разказано толкова увлекателно, че става ясно защо боговете не могат да пишат.

Величка Настрадинова е родена през 1936 година в Пловдив. Завършва държавната консерватория в София със специалност „Виолончело“. Дълги години е преподавател по камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и артист-оркестрант в Пловдивската филхармония. 

Величка Настрадинова е автор на над 20 книги, сред които са издадените от „Хермес“ - „Градът на жеравите“, „Кой крепи света“, „25 приказки и половина“ и „33 приказки и половина“.

За творчеството си е печелила много отличия, сред които е "Гравитон" - първата българска награда за фантастика. Носител е и на наградата на СБП за най-добра детска книга за 2010 г. за „33 приказки и половина“ и награда „Пловдив“ за сборника с разкази „Градът на жеравите“ през 2012 г. През 2016 г. ѝ е присъдена Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ за цялостно творчество.