page contents Книжен ъгъл: Алтернативата Джон Ленън
Предоставено от Blogger.

Алтернативата Джон Ленън

6.10.19

Петко Тодоров

Беше, сега е мил спомен

„Представи си, че няма рай. Лесно е – просто опитай, пееше мръсният комунист Джон Ленън. – И няма ад под нас. Отгоре има само небе... Представи си, че няма държави. Това никак не е трудно. Няма за какво да убиваш или да умираш и дори религии няма. Представи си как всички хора живеят живота си в мир. Казваш, че съм мечтател, но не съм единствен аз. Представи си (Забележете!), че собственост няма. Чудя се дали ще можеш. И няма нужда от алчност и от глад. Хората живеят в братство. Представи си как всички хора споделят целия свят. Може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единствен. Надявам се някой ден и ти да си с нас и светът да бъде едно цяло.”

Ленън не беше никакъв комунист. Споменавал нещо за социализъм, но по свой начин, беше далече от политическите доктрини. Френският графичен дизайнер Жан Жулиен илюстрира песента му „Imagine”/”Представи си” в прелестна книга (Кибеа, превод Станислава Миланова).

„Текстът е на съпруга ми Джон и аз съм много щастлива да го видя така прекрасно илюстриран. Джон написа песента „Imagine” като призив за мир в света. Днес мирът ни е по-нужен отвсякога, затова думите му са все така важни”, пише Йоко Оно в предговора. Годината е 1971-ва, Бийтълс не съществува, семейство Ленън вече са участвали в демонстрации за мир. Няма нищо маршово в песента, тя е по-скоро с молитвено звучене.

Тя беше много слушана от младежта от двете страни на „желязната завеса”, повече от онази, особено след убийството на Ленън. Статусът й беше алтернатива на властващата идеология. „Комунистическите” думи са закономерни.

Сега тя е мил спомен. Не е действена алтернатива. Внушенията й минават за отречени от историята и не са вписват в евроатлантическите ценности. А големите пари се научиха да управляват младежта. Направиха я безупречен потребител и удобен материал. За цветни революции и др.под. Няма нищо по-измамно от буржоазната идилия. Липсата на алтернатива за неолибералната доктрина е капакът на тенджерата, времето ще покаже какво става под него.