page contents Книжен Ъгъл: „Алкохолен делир“ или премеждията на един поляк в нова Русия
Предоставено от Blogger.

„Алкохолен делир“ или премеждията на един поляк в нова Русия

10.12.19


 Литературните репортажи за Русия от XXI век на Яцек Хуго-Бадер

Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 г. и значи формално не съществува. Но съществуват последиците от него. Измерени в цифри и статистики, те са страшни. Днес в Русия, само по официални данни, са регистрирани: алкохолици – над 4 580 000; наркомани –8 870 000; психично болни – 978 000; ХИВ-позитивни – 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; честота на пътнотранспортните произшествия; обема на търговията с хорa и още много подобни категории.

Тези данни – достъпни в много медии – не са собствено откритие на големия полски журналист Яцек Хуго-Бадер. Но в неговите репортажи, писани почти цяло десетилетие, абстрактните цифри получават лице и глас. Оживяват в разказите на героите – конкретни хора, с конкретни съдби, както из мегаполисите, така и из необятната, почти недостъпна азиатска шир.

Яцек Александър Хуго-Бадер е полски репортер и журналист. От 1990 г. работи в известния ежедневник „Газета Виборча“. Прекосява с колело Централна Азия, пустинята Гоби и Китай и плава с байдарка през езерото Байкал. Пътува на стоп от Магадан до Якутск. През зимата на 2007 г. предприема самостоятелно пътуване от Москва до Владивосток (с УАЗ-469, разбира се), което е и основа на първата му книга „Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век“ (Парадокс, превод Диляна Денчева). Произведенията му се открояват със своя едновременно обективен характер и лична, чисто човешка реакция от челния сблъсък със съвременната действителност в описаните от него региони.

Хуго-Бадер е двукратен лауреат на полската награда за най-добър журналист Grand Press. Водеща тема в повечето му произведения е Русия. Следва откъс.

С предница срещу вятъра

Само се молех да не се прецака през нощта в тайгата и да не срещна бандити. За първата от тези беди бях подготвен, за втората – не. Май бях единственият откачен, който пътуваше през този страшен океан от суша без оръжие, при това сам.
Любимият спорт на местните е стрелбата. Карат си нормално от дясната страна на пътя, само дето воланът им също е отдясно, защото колите са внос от Япония. Държат го с лявата ръка, така че много лесно могат да изкарат дясната през прозореца и в движение да пуцат с това, с което са въоръжени, по информационните табели, пътните знаци и рекламите.
В Източен Сибир не видях нито един пътен знак, който да не е надупчен като гевгир. Малки и големи калибри, отделни изстрели, серии, а понякога огромни дупки от картечен огън.
На всеки двайсетина километра останки от изгорял автомобил. Вероятно са се развалили през зимата, при това нощем, а отчаяните им собственици са ги подпалвали, за да се стоплят.
Малък е шансът да оцелееш благодарение на това.
Нощ
Смотаняци.
Преди да тръгнат е трябвало да се информират как се оцелява в зимна нощ в тайгата.
Винаги обръщам предницата на колата срещу вятъра. За всеки случай. Ако духа от друга посока може да нагнетява отровните изгорели газове в купето.
Оставям колата на ниски обороти, за да топли. Няма да ми свърши горивото, защото колата гори около литър на час, а аз имам най-малко половин резервоар.
Това е най-добрият принцип на пътуване зиме из Сибир. Да зареждаш толкова често, че винаги да имаш поне половин резервоар. Преди сън обаче винаги изключвам двигателя. Твърде рисковано е. Вятърът ще си промени посоката през нощта и няма да се събудя повече. Затова пък си включвам будилника на телефона. На всеки два часа скачам и припалвам колата да поработи десет-петнайсет минути. Даже не за да се затопли купето, а колкото да загреят двигателят и масленият резервоар. И да се зареди акумулаторът. При минус трийсет градуса няма шанс без тези маневри колата да запали на сутринта, защото автомобилното масло става гъсто като пластилин. Веднъж доливах в двигателя при такава температура, както и междувременно спирачна и хидравлична течност. Всичките бяха толкова гъсти, че не искаха да излязат от бутилката.
Да си представим обаче, че ми е паднала батерията и не съм се събудил чак до сутринта. Трябва да се запали огън. Разбира се, никой разумен човек не пътува през Сибир без брадва. Насичаш дърва и ги подреждаш на пирамидка, но няма да я подпалиш дори с бензин, защото е страшен студ, вятър и всичко е оваляно в сняг. Носех със себе си метална туба с готова смес от бензин и моторно масло в съотношение едно към едно. От нея даже мокро дърво ще се разпали.
Да си представим обаче, че съм закъсал в задбайкалските степи, а не в тайгата. Няма дърва за огрев. Но аз си имам. От Европа карам за Сибир кашон с дърва. Естествено, не за да си топля ръцете. Трябва огънят да се гребне с лопатата (важна е точно толкова, колкото и брадвата) и да се пъхне под автомобила, да се загрее двигателят, а най-вече масленият резервоар. Със същия успех мога да постигна това с бензинова горелка. Тя е много просто устройство, подобно на малка огнехвъргачка, което купих в железарията за шестстотин рубли (шейсет злоти).
Да си представим обаче, че студът е страховит, а аз съм спал толкова дълго, че акумулаторът ми е паднал до нулата. Имам втори. В купето е, където е значително по-топло. Даже не се налага да го пренасям, защото е свързан с първия с кабели. Достатъчно е да се щракне превключвателят.
Да си представим обаче, че се е развалил двигателят, който ме топли. Трябва да се оцелее поне до сутринта. В интерес на истината сибиряците казват, че у тях дори враг не се оставя сам в тайгата, но това не засяга пътната обстановка и нощта. Тогава движението силно намалява, макар че не замира, но няма сила, която да принуди руския шофьор да спре след залез слънце. Страх ги е от бандити.
Най-доброто решение е на „Вебасто“, самостоятелно отопление, захранвано от малък двигател с вътрешно горене, който отоплява независимо от работата на автомобила. Струва хиляда евро, та се въздържах, но пък имам малко туристическо котлонче, което паля в купето, а преди сън гася, за да пестя газта. През нощта ме топлят една-две свещи, които слагам на пода. Най-ниската температура, при която съм нощувал в колата, призори спадна до минус трийсет и шест градуса, а в купето беше едва минус петнайсет.
Разбира се, имам страхотен пухен спален чувал и пухенка и винаги запаси от храна и напитки за няколко дни.