Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 12 юни - 18 юни

1. Вал Макдърмид. Гроб на мечти. Еднорог

2. Питър Джеймс. Абсолютното доказателство. Пробук

3. Петър Делчев. Трънски разкази. Балканска сюита. Изток Запад

4. Александър Секулов. Островът. Хермес

5. Най-красивите приказки от Хиляда и една нощ. Лабиринт

Продължава...

„Сребърният път” на Стина Джаксън – още един шведски трилър покорява света

За първи път дебютен роман печели Голямата награда на Шведската академия на криминалните автори

Историята на безследно изчезналата  малка Лина в трилъра „Сребърният път” (Сиела, превод Любомир Гиздов) от шведската авторка Стина Джаксън завладява читателите още с появата си като регистрира над 200 000 продадени екземпляра само в Швеция и оглавява класациите месеци наред. Успоредно с това романът печели и Голямата награда на Шведската академия на криминалните автори, а правата за превода й са разпродадени на десетки езици по целия свят едва за няколко месеца.

Вече три години Леле кръстосва безспирно шосето, известно като Сребърния път, виещ се сред безкрайни гори и малки изолирани селища в северната част на страната. Нощем, когато повечето хора спят, той пуши и обикаля с колата, търсейки дъщеря си Лина, която за последно е видял в деня, в който я е оставил на една спирка на Сребърния път. Когато обаче автобусът пристигнал 15 минути по-късно, нея вече я е нямало там.

Последвалото мащабно издирване не дава никакъв резултат – Лина сякаш се е изпарила във въздуха и не е оставила абсолютно никаква следа. А с нейното изчезване отлита и досегашният живот на Леле – майката на Лина го напуска, хвърляйки вината за случилото се върху него, а мислите и цялото му същество са съсредоточени единствено в мига, в който вижда дъщеря си за последно. Затова той използва лятната ваканция, за да шофира неуморно по Сребърния път през белите нощи. Твърдо решен, че няма да се откаже, докато не намери Лина, Леле влиза във всяка отбивка, проверява всяка изоставена барака, всяко сечище, промъква се тайно в чужди имоти и проверява мазетата им – отново и отново, и отново...

Междувременно 17-годишната Мея се нанася в едно от градчета по Сребърния път. Това е поредната спирка на майка ѝ в търсенето на търпелив мъж, който да се грижи за нея и дъщеря ѝ. Тук Мея ще открие дом и обич. А после ще плати жестока цена за това. Пътищата на Леле и Мея ще се пресекат и една мрачна тайна ще бъде разкрита. Но не всичко изгубено може да бъде намерено…

Продължава...

Катрин Тейлър: Обожавам Англия и ми носи удоволствие да изграждам сюжети, които се развиват там

Героинята на Катрин Тейлър в „Лятото на дивите цветя“ (Хермес, превод Емилия Драганова) Зоуи е изправена пред трудното решение дали да се подложи на необходима, но рискова операция. Тя спонтанно заминава за китното градче на брега на морето, където преди четиринайсет години е преживяла най-щастливите си дни и най-страшния си кошмар. Сега тя най-накрая е готова да се изправи пред тайните, останали скрити през онова лято.

На скалите, станали свидетели на краха на мечтите й, Зоуи отново среща голямата си любов. Но дали времето ще им стигне, за да се помирят с миналото?

Катрин Тейлър е немска авторка, добила известност в родината си с еротичната поредица „Цветовете на любовта“, която включва четири романа. Те се превръщат в бестселъри в Германия с продажби от половин милион екземпляра и заемат второ място в престижната класация на „Шпигел“. Голям интерес предизвиква и трилогията „Имението Дарингам“, предназначена за почитателите на сериала „Имението Даунтън“, на книгите на Уна-Мери Паркър и Розамунде Пилхер. Следва интервю с Катрин Тейлър.

- Как започнахте да пишете? Имаше ли някакъв момент в живота ви, който ви накара да си кажете: „Искам да стана писателка“?

- Не, няма конкретен момент. Започнах да пиша много рано – основно кратки разкази. Някои от тях бяха публикувани в местен вестник. В юношеските си години спечелих и награда за едно свое стихотворение. Писането винаги е било част от живота ми и никога не съм поставяла под съмнение факта, че това е нещо, което правя с удоволствие. Затова започнах да се занимавам с журналистика, известно време работих и като преводач. А в момента, в който получих договора за издаване на първата ми книга, се почувствах и истинска писателка.

- Първите ви книги – „Цветовете на любовта“ и „Имението Дарингам“ – се състоят от няколко части. Това ли е форматът, в който- предпочитате да разказвате една история – в отделни книги, а не в един самостоятелен роман?

- И двата варианта имат различни предимства. Поредиците дават повече място на автора да разкаже историята и ми харесва, че позволяват на читателите да опознаят героите по-добре и да прекарат повече време с тях.

Продължава...

Смисълът на живота според проф. Тери Игълтън

Книга за всички, които търсят достъпен, но интелигентен поглед към темата за това как сме изгубили – и как можем да намерим – смисъла в живота си

Фразата „Смисълът на живота” (Колибри, превод Паулина Мичева) за мнозина е странно понятие, подходящо за сатиричния поглед на „Монти Пайтън“ или Дъглас Адамс. Но в това кратко въведение към темата известният критик Тери Игълтън прави задълбочен и същевременно забавен анализ на въпроса за смисъла на живота.

Мнозина от нас се борят с чувството за безсмислие, като запълват живота си с всевъзможни неща – от футбол до секс, Кабала, сциентология, Ню Ейдж експерименти или фундаментализъм. От друга страна много образовани хора вярват, че животът е еволюционен инцидент, без по-дълбоко, сложно значение.

„Смисълът на живота” на Тери Игълтън минава през отговорите, предлагани от философията и литературата през вековете, чак до кризата на смисъла в съвременната епоха. И след като ни отвежда до ръба на бездната от безсмислие, Игълтън ни успокоява и предлага своето решение как можем да преоткрием смисъла в нашия живот. Елегантната корица е дело на Кирил Златков.

Професор Тери Игълтън (Терънс Франсис Игълтън) e британски литературен теоретик, нареждан сред най-влиятелните литературоведи от последните три десетилетия. През 1992-2001 г. е професор по английска литература в Оксфорд, днес преподава в Ланкастърския университет. Автор на повече от 40 книги, сред които знаковата „Увод в литературната теория“. Следва откъс.

„Какъв е смисълът на живота?“ е един от редките въпроси, в които почти всяка дума е проблематична. Това включва дори първата дума, тъй като за неизброимите милиони вярващи смисълът на живота не е какъв, а Кой. Един всеотдаден нацист може да се съгласи с това по свой собствен начин, тъй като е намерил смисъла на живота в лицето на Адолф Хитлер. Смисълът на живота може да ни бъде разкрит едва в края на вечността, под формата на Месия, на когото явно му е нужно известно време, докато се появи. Или пък Вселената може да е атом върху нокътчето на палеца на някакъв космически гигант.

Истински спорната дума обаче е „смисъл“. В днешно време сме склонни да вярваме, че значението на една дума е в нейната употреба в специфична жизнеспособна форма; но самата дума „смисъл“ има доста голям брой подобни употреби.

Продължава...

Средновековието според проф. Цочо Бояджиев

„Изток-Запад“ представя „Историко-философски изследвания. Том II. Средновековие ч. I“

Културологичният подход тръгва от убеждението, че – въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене – философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия.

Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.

Носител е на националната награда „Христо Г. Данов“, голямата награда на портал „Култура“, наградата „Златната метафора“, Големия кръст на Суверенния Малтийски орден. Следва предговорът на книгата.

Навлизането в пространството на средновековната философия и култура, на философията и културата на тази така необичайна и екстравагантна от гледна точка на делничните ни представи епоха е, без съмнение, вълнуваща авантюра. Днес, разбира се, едва ли ще се намери сериозен човек, който да споделя баналното схващане за Средните векове като за своего рода цезура, прекъсване на нормалния ход на европейската цивилизация между светлата Античност и не по-малко светлото Възраждане, като период на дълбок упадък на образоваността и абсолютна безплодност на знанието. Терминът „тъмните векове“, обозначаващ в старата просветителска литература феодалната епоха, днес звучи напълно анахронично и едва ли се нуждае от специално опровергаване.

При все това обръщането ни към Средновековието – както изобщо обръщането ни към миналото – предполага една особена пренагласа на възприятието и мисълта ни, култивиране на нова чувствителност за културни явления, битуващи сякаш и в собствения ни всекидневен живот, но носещи понякога напълно различни значения в онези далечни времена, формирането на усетливост за специфичния светогледен профил на Средните векове е продължителен процес.

Продължава...

Когато липсват нравствени основания за живеене

Петко Тодоров 

В дебютния роман на Лизе Спит

Мъжът се обесил. В стаята няма никакъв предмет, абсолютно гола. Под увесения труп единствено локва вода. Загадката е как го е направил. Верният отговор: покачил се на голям леден блок. Никой не стига до отговора в „Топи се” на Лизе Спит (изд. „Жанет 45”, превод от нидерландски Мария Енчева).

Загадката я измисля 14 годишната героиня по заръка на двамата й връстници, приятели от детинство във фламандско селце. Чрез нея те изнудват всички познати момичета по списък за да удовлетворят 14-годишните си сексуални щения. В последна сметка ще го отнесе съчинителката на загадката. Измислената от нея сцена преследва читателя до последната страница.

Спит се родила във фламандско селце, това е дебютният й роман. Нищо особено в композицията. Героинята живее в Брюксел, изневиделица получава картичка от свой детински приятел от родното си село, кани я на на нещо като помен и рекламна демонстрация. И тя пристига, за да си припомни детството, израстването и да си отмъсти...

Кошмарно семейство, пиещи родители, психично болна сестра. Спит разказва пределно натуралистично – в случките и отношенията. С безкомпромисност, която прави разказа убедителен, а романа мрачен до немай-къде. Нравствените основания за живеене са нещо неуловимо, несигурно, не подлежат на преразпределяне.

Спит не идеологизира и не морализаторства. Това най-вече прибавя в романа й зрялост. Литературата идва с истини, които не търпят доказване. Пищните абстракции и великите намерения са само витрина. Сам по себе си човек не е за показване.

И точно тази му особеност става на литература в ръцете на писателя като лекар, по обяснението на Спит: „Мозъкът и храносмилателната ситема си приличат по това, че преработват всичко. Или почти всичко – понякога, в неочакван момент, докато се взират за друго, лекари специалисти изваждат на повърхността необичайни предмети и травми. Парче тел, стара любов, топче за пинг-понг, предателство – все неща, които се носят из телата ни с години”.

Продължава...