Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 юни - 2 юли

1. Жорж Сименон. Подземията на хотел „Мажестик“. Ера

2. Юси Адлер-Улсен. Желязната жена. Емас

3. Тери Пратчет. Ерик. Сиела

4. Олга Громова. Захарното дете. Точица

5. Олдрич Рожика. Моят хербарий. Фют

Продължава...

„Погълнатата от земята кръв“ разкрива своите тайни

Със своята лирична и по скандинавски магическа проза Оса Ларшон създава роман, пропит с тайнствена атмосфера

Благодарение на издателство „Емас“ българските читатели вече имаха възможността да се запознаят с дебюта на шведката Оса Ларшон, чиито книги от „Ди Цайт“ наричат „малки чудеса“. Със „Слънчева буря“ се постави началото на поредица случаи, а в центъра им е адвокатката Ребека Мартинсон. Смразяващият роман, първи на известната днес Оса Ларшон, ѝ донася престижни награди и я превръща в международна литературна сензация. Книгите ѝ вече са преведени на повече от 20 езика.

Време е отново да се срещнем с Ребека в „Погълнатата от земята кръв“ (Емас, превод Ева Кънева), обявена за книга на годината от Шведската академия на криминалните автори.

Близо две години след убийството на религиозния водач Виктор Страндгорд Ребека Мартинсон все още не е изцяло в състояние да изпълнява задълженията си в кантората в Стокхолм. Преживяла е тежък период, закъсала е в службата и има нужда да смени обстановката. Възможността не закъснява – случаят я отвежда отново към родната Кируна.

Обикаляйки из родния ѝ край, с неин колега попадат в църквата в селцето Юкасйерви, където наскоро е била убита свещеничка. Чудовищното деяние наподобява опит за публичен линч. Жертвата е пребита зверски и провесена от органа в храма.

Врагове на свещеничката, оказва се, съвсем не липсват. Инспекторите Ана-Мария Мела и Свен-Ерик Столнаке се впускат в сложно разследване. Пред тях постепенно се избистря образът на една едновременно пламенно обичана и страстно мразена жена. Тя не е криела феминистките си убеждения, имала е остър език и непримирим характер. Свещеничката е окуражавала жени, тормозени от мъжете си, да ги напускат, следяла е за добросъвестното стопанисване на църковните имоти, изобличавала е ходатайства, развенчавала е ореола на не един уважаван местен мъж...

Кой от всички тези хора с мотив да пожелаят смъртта ѝ не е издържал на непрекъснатите ѝ провокации? Колкото по-навътре се потапя Ребека в мистерията – мистерия, която съвсем скоро ще вземе нова жертва, – толкова по-завладяна от света на покойната свещеничка се чувства: свят на болка и изцеление, на грях и плътски страсти и най-вече свят на саможертва.

Продължава...

„Прекрасният живот на Артър Лес” на Андрю Шон Гриър – пътешествие във времето и в човешките сърца

Искряща сатира на пътуващия по света американец, горчиво-сладка романтика на изгубените възможности

„Прекрасният живот на Артър Лес” (Колибри, превод: Паулина Мичева) ще ви срещне с един неуспял писател на прага на петдесетте. Представете си, че сте канени на сватба, на която няма как да отидете. На бюрото ви има купчина покани за абсурдни литературни събития из целия свят. Как ще се измъкнете? Нашият герой ще приеме всички предложения.

Да, Артър Лес почти ще се влюби в Париж, почти ще умре в Берлин, едва ще успее да избяга от пясъчна буря в Сахара, случайно ще постъпи в християнски ритрийт център в Южна Индия, на пустинен остров в Арабско море ще се озове лице в лице с последния човек, когото би искал да срещне на този свят, а в Япония ще му се наложи да яде много, много боб, див пелин и морска лястовица. По някое време ще навърши петдесет години. Въпреки всички тези злополуки, погрешни стъпки, недоразумения и провали, „Прекрасният живот на Артър Лес“ е най-вече любовна история. История, към която неминуемо ще се пристрастите…

Американският романист и автор на разкази Андрю Шон Гриър е роден във Вашингтон, окръг Колумбия. Негови произведения са излизали на страниците на списания като Esquire, The Paris Review, The New Yorker и др. Първият му роман The Path of Minor Planets, публикуван през 2001 г., е посрещнат с бурно одобрение, но световна известност му носи бестселърът „Изповедите на Макс Тиволи” (2004). Печели „Пулицър” за литература за 2018 г. с романа си „Прекрасният живот на Артър Лес”. Живее в Сан Франциско и Тоскана. Следва откъс.

Лес в началото

От мястото, където стоя, историята на Артър Лес не изглежда чак толкова зле. Погледнете го: седнал е на кръглия плюшен диван в хотелското лоби, позата му е стегната, син костюм и бяла риза, кръстосал е така крака, че единият лъскав мокасин виси и петата му се показва. Поза на млад мъж. Тънката му сянка наистина все още е сянката на по-младото му аз, но на почти петдесет той е като онези бронзови статуи в обществените паркове, които – въпреки че учениците все търкат едно от колената си за късмет и то изглежда по-лъскаво от другото – губят цвета си красиво, докато се слеят напълно с околните дървета. Така бе станало и с Артър Лес, някога розоволик и златнорус в младостта си, сега повехнал като дивана, на който седи, потупва с пръсти по коляното си и се взира във високия часовник, опрян до стената.

Продължава...

Модата среща класиката в „Косата днес 05“ от Георги Петков

Един от най-популярните български фризьори споделя тайните на добрата прическа в ново луксозно издание

В началото на лятото Георги Петков, един от най-известните и успели фризьори у нас, представя новата си книга албум „Косата днес 05. Стъпка по стъпка с Георги Петков“ (Ентусиаст). Това е петото издание от луксозната поредица, в което коафьорът на звездите посочва най-актуалните тенденции в прическите, вдъхновени от класическата красота.

Непреходните във времето принципи на добрия вкус са в основата на предложенията за дамите и господата, създадени на базата на 17-годишния опит на Георги Петков и неспирния му стремеж към усъвършенстване в изграждането на висок стил.

Коафьорът споделя, че според него това най-детайлната книга от издадените до момента. „Изключително балансирано, изданието е направено така, че всички възможни трендове в прическите да бъдат развити по практичен начин. Добавям и още една идея как да надградите личния си стил без много усилия, но с щедро вдъхновение“, казва още той.

По традиция „Косата днес“ е разделена на няколко теми с ярки вдъхновяващи фотосесии, дело на Георги Андинов и Диляна Флорентин. Всички раздели са придружени от практични напомняния за важността в избора на правилните продукти в грижата за косата и за стилизирането на прическите, както за ежедневието, така и за специалните поводи. Защото с адаптирането на точните продукти към съответния тип коса всеки има възможност да разгърне огромен спектър от нови възможности и да постигне неподозирани резултати.

Петата книга „Косата днес“ е изградена така, че въпреки различните теми и многообразието от тенденции, всяка жена би могла да се припознае в тях и да направи избор лично за себе си – от по-романтичните и деликатни натури, през бизнес дамите със забързано ежедневие, до по-дръзките момичета. „Въпреки че следват настоящите трендове, показаните прически далеч няма да бъдат актуални само днес“, споделя Георги Петков. „Тези визии ще имат дълъг живот и в бъдещето, защото са създадени върху основата на класическата красота, която е вечна“.

Продължава...

Нова премяна за вечните приказки на Ангел Каралийчев

Ново луксозно илюстрирано издание с твърди корици на „Тримата братя и златната ябълка” от големия български разказвач Ангел Каралийчев . 138 приказки и разкази - „Вълкът си е вълк”, „Мара Пепеляшка”, „Житената питка”, „Клан, клан, недоклан” и много други

Любими творби на един от най-популярните български писатели, оставили с творчеството си ярък отпечатък върху няколко поколения у нас, се появяват в ново луксозно издание с твърди корици! Сборникът с приказки и разкази „Тримата братя и златната ябълка” (Сиела) на Ангел Каралийчев излиза в художественото оформление на Дамян Дамянов, чиито 24 елегантни илюстрации срещаме из майсторски написаните истории.

Освен известната приказка за „Тримата братя и златната ябълка”, в книгата са публикувани още 137 знакови текста на Каралийчев, с които вече няколко поколения българи са израснали. На страниците на „Тримата братя и златната ябълка” срещаме юначното петле с жълти ботушки и с оскубана опашка, слепия змей, момчето с дългите мустаци на име Ижо-Мижо и великана Клан-Клан, Железният човек, хитрата житена питка, неблагодарната мечка, царя с магарешките уши, Мара Пепеляшка, бостанското плашило и др.

Припомняме си с усмивка и защо „Кой каквото прави – на себе си го прави”, „Който не работи, не трябва да яде” и „Защо дърветата стоят на едно място”.

Ангел Иванов Каралийчев е роден в Стражица през 1902 г. Следва химия в СУ „Св. Климент Охридски”, а през 1928 г. завършва дипломация в Свободния университет (дн. УНСС). Започва да пише още на 17-годишна възраст – стихотворението му „Орелът” е публикувано в русенското списание „Ученическа мисъл”. Повече от 40 години пише разкази, приказки и повести за деца, като за книгата си „Приказен свят” е посмъртно удостоен с Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY). Следва откъс.

Тримата братя и златната ябълка

Имаше един стар селски дом, направен от дърво и камък. Покривът му приличаше на овехтяла ръждива шапка с отпуснато надолу кръжило. Изпод шапката гледаха към двора две дълбоки прозорчета, замрежени с кръстовидни дървени решетки. Щърково гнездо се беше наместило върху каменната плоча на белосания комин. Над гнездото шумолеше, разперил клони, вековен сенчест орех. Тежка дъбова врата, набита с ковашки гвоздеи, скърцаше продължително и жаловито. Наперен петел се разхождаше пред вратата и кълвеше разпилени овесени зърна.

Един ден, щом петелът разпери крила, проточи шия и гръмогласно изкукурига – приказката започна.

Продължава...

Книгите, които поглъщат читатели

Петко Тодоров

В романа на Афонсу Круш

Той не помни баща си, получил инфаркт на работното си място, но на 12-я рожден ден получава от баба си подарък: ключ за тавана. И истината за баща си: „през онзи следобед във финансовия отдел е влязъл в една книга и никога повече не сме чули за него”.

Бащата бил патологичен читател. На тавана е библиотеката му. Там е и „Островът на Доктор Моро” на Хърбърт Уелс, последната, четена от бащата. Тя го е погълнала.

И 12-годишният почва четенето: „Най-накрая щях да се запозная с татко, щях да тръгна след него. Щях да премина през всички думи, през които той е преминал. Трябваше да го срещна, зад някое изречение, между героите на някой роман”.

В „Книгите, които погълнаха баща ми” на Афонсу Круш (изд. „Прозорец”, превод Румяна Станева). Прендик, главният герой на Уелс се връща от острова и психясва от преживяното там. И търси помощ от лондонски психиатър.

Когото малкият читател тръгва да търси: „Преминах няколко лондонски улици в книгата на Уелс, наслаждавайки се на малките морави и тухлените сгради”. Намира го, онзи му разказва, че лекувал Прендик, но една сутрин заварили в стаята куче, вместо него: избягал. Нашият бил сигурен, че Прендик се превърнал в куче и го взел, то го отвело на едно място... Прендик познавал баща му. И така от книга в книга.

Аха, да стигне до баща си. Стига до Родион Разколников. Когото баща му посъветвал да наизусти „Престъпление и наказание” на Достоевски, за да проумее себе си. И „да се освободи от вината”... Някой разбирач на комерсиалното четиво бива да проучи откъде тръгна модата на сюжетите с участие на книга. Дали не беше „Името на розата” на Умберто Еко?

Но португалецът Круш е литература. Напомня за великия си сънародник Сарамаго с размаха на въображението в литературните игри. Ако щете и с пластичния език... И с погълването на читателя, подведен от мнимата игра и повлечен в зашеметеност към дълбините на литературата, „защото човек е направен от истории, не от ДНК, мускули и кости. От истории”.

Продължава...