Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 24 юли - 30 юли

1. Маркъс Зюсак. Мостът на Клей. Пергамент прес

2. Джени Хейл. Лятната къща. Хермес

3. Чудомир. Разкази и фейлетони. Рамита

4. Вирджиния Улф. Разкази. Колибри

5. Маури Кунас. Седемте чудеса на г-н Хакарайнен. Дамян Яков

Продължава...

Антон Георгиев: „Морски записи“ е огледало, в което може да откриеш един красив свят, заключен във всеки от нас.

„Морски записи“ са уловените частици, мисли, образи, места и ситуации, които са полепнали по пръстите ми. Те разказват за пясък и сол, рибари и дракони, хазяйки и туристи, потъване и изплуване. „Морски записи“ са леки и неангажиращи, но често вълнуващи и променливи. И ако им се доверите, поне за кратко „Морски записи“ ще ви дадат едно познато чувство. Подобно на онова, което човек изпитва, когато гледа към хоризонта над морето след залез и усеща лекота и в същото време някаква странна мъдрост, без да има каквато и да е реална причина за това. От автора

Историята на „Морски записи“ започва през лятото на 2018 г. във Фейсбук, където Антон Георгиев споделя кратки разкази, мисли и стихове с дъх на лято и море. Една година по-късно страницата има почти 4000 последователи във Фейсбук и Инстаграм и идва ред уловените от Антон частици, мисли, образи, места и ситуации да бъдат претворени в книга.

„Морски записи“ е за всички, които мечтаят да се пренесат на плажа, докато чакат летните отпуски, или искат да задържат лятото още малко, след като залязат и последните лъчи на августовското слънце. Това е книга за тези, които чувстват, че лятото е много повече от сезон и морето – много повече от място за ваканцията.

Антон Георгиев е роден на 6 февруари 1985 г. в София. Завършва Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“. Учи културология в Софийския университет. От 10 години се занимава с реклама. Пише сценарии, послания и измисля концепции. Различни негови проекти получават награди на фестивали за креативност. В момента Антон е творчески лидер в рекламна агенция. „Морски записи“ са неговият дебют като автор. Те обединяват разкази, поезия и мисли, вдъхновени от живота му между морето и града. С красив, изчистен и интригуващ стил, Антон има какво да ни каже.

Представете ни Антон Георгиев в едно изречение.

Все още се опитвам да живея така, че да мога да побера своето описание в едно изречение. Засега не успявам.

Страницата „Морски записи“ във Фейсбук е създадена през лятото на 2018 г. Как се роди идеята за страницата и след това – за книгата?

През 2013-а прекарах по-голямата част от годината край морето. Живях там, не бях просто турист и успях да видя неща, различни от плажа, баровете и ресторантите. Морето крие един свят, който е много повече от това. Сблъсках се с хора, истории, места, усещания... Дълго време ги държах в себе си, преди да намеря форма, с която да ги разкажа. В един момент се появи името – „Морски записи“. Така тръгна всичко. Усетих, че тези две думи носят специална сила. Направих страница и писането ми летеше, а хората го харесаха. Освен разкази, започнах да пиша мисли и поезия. Натрупаха се много неща, които станаха красиви, значими и предизвикващи емоция. Реших, че заслужават да живеят и в книга. Защото книгата тежи. Издателство „Хермес“ повярва в мен и сега давам това интервю, а книгата идва.

Продължава...

„Перфектната двойка“ от Елин Хилдебранд – или защо няма невинни в рая

Летен романс, който прераства в криминална интрига

Кралицата на летните романи – американката Елин Хилдебранд – ни повежда на интригуващо пътешествие до туристическия остров Нантъкет, където срещаме Селест и Бенджи, по-известни като перфектната двойка.

Привидно Селест и Бенджи изглеждат родени един за друг. Бенджи е наследник на безмерно богатата местна фамилия Уинбъри и макар ослепителната Селест да има скромен произход, щастието им изглежда безоблачно и двамата са готови да направят следващата стъпка. За Бенджи сватба на Нантъкет е най-естественото продължение на връзката им – в този рай на Земята през летния сезон се случват най-пищните и разточителни церемонии. И докато всички близки и роднини, дошли от цял свят, са притаили дъх в очакване на бляскавото събитие, броени часове преди грандиозната сватба мъртвото тяло на главната шаферка Мерит Монако е открито да се носи върху вълните.

В луксозното крайбрежно имение „Съмърланд“, където по план трябва да се проведе сватбата, настава същински хаос. Неочакваното стечение на обстоятелствата повдига завесата, зад която изведнъж блясва скритата истина – наглед съвършената сватба е само параван за истинско змийско гнездо от лъжи, интриги и изневери. Смъртта на Мерит Монако предизвиква спешно разследване, а началникът на полицията и помощниците му започват да разпитват всички присъстващи. Всеки крие своите мрачни тайни – особено перфектната двойка…

„Перфектната двойка“  (Сиела, превод Надя Баева)е идеалната книга за лятното безвремие – любов и криминална интрига в смайващо четивна и лека комбинация, която върви прекрасно с освежаващи коктейли на плажа.

Американката Елин Хилдебранд (1950) е родом от Колиджвил, Пенсилвания. Завършва университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд. След дипломирането си работи като учителка в Ню Йорк. През 1993 г. се мести в Нантъкет, където живее и до днес. Първият ѝ роман „The Beach Club“ излиза през 2000 г. „Перфектната двойка“ е двадесет и първата ѝ книга.

След като са вече в рейндж роувъра и се движат по Полпис Роуд, Таг се тревожи, че Мерит ще постави ръка на коляното му. После се тревожи, че няма да го направи. Получава ерекция само от мириса на парфюма ѝ и като я слуша как рови из чантичката си в тъмното. Той не може да влезе вътре в това си състояние, трябва да се разтовари с приказки. Поема дълбоко дъх. Притеснява се, че може да има някой негов познат на вечерята. Как ще му обясни коя е Мерит? „Най-добрата приятелка на бъдещата ми снаха.“ Звучи тъпо. И е тъпо. Какво ще си кажат хората? Ще си помислят, че... ами, ще си помислят очевидното.

Но после Таг си припомня една от любимите си фрази – „Каквото усещаш, това е реалността“.

Продължава...

Любовен триъгълник с робот в „Машини като мен“ на Иън Макюън

Дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране

„Машини като мен“ (Колибри, превод Иглика Василева) ни пренася в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни. Чарли е 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която таи ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност. Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема.

Иън Макюън се нарежда сред колосите на съвременната европейска литература. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление”, „На плажа Чезъл”, „Дете във времето“, „Амстердам”. „Невинният“ притежава характеристиките на образцов трилър, а „Черните кучета” третира универсалната тема за човешките взаимоотношения, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас. Повечето романи на Макюън имат филмови версии по негов сценарий. У нас са издадени и съдебната драма „Законът за детето”, романът мистификация „Операция „Сладкоугодник” и безподобният римейк на „Хамлет”, озаглавен „В черупката”. Освен че е един от най-интересните съвременни разказвачи, Иън Макюън е известен и с непримиримостта си към всякакви форми на дискриминация, екстремизъм и ограничаване на човешките свободи. Следва откъс.

Беше нещо като религиозен копнеж, който даряваше надежда, „Светият граал“ на науката. Най-добрата и най-лошата амбиция – сбъднал се мит за сътворението, чудовищен акт на себелюбие. Щом се оказа, че е осъществим, нямахме друг избор, освен да преследваме целта докрай, без пет пари да даваме за последствията. От възвишена гледна точка това беше нашият стремеж да избегнем тленността си, да се изправим лице в лице с божественото, дори да го заменим със съвършен „аз“. От практична гледна точка искахме да изобретим една подобрена, по-модерна версия на самите нас и да ликуваме с това наше изобретение, да тръпнем от вълнение заради постигнатото съвършенство. През есента на двайсети век най-накрая това се случи, първата стъпка към изпълнение на прастарата мечта, началото на един продължителен урок, който щяхме да усвоим, а именно че, колкото и сложни да сме, колкото и несъвършени, колкото и да е трудно да бъдем описани дори в най-простите си действия и начини на съществуване, ние може да бъдем имитирани, дори подобрени. И аз бях там, подранил и нетърпелив посрещач в тази леденостудена зора.

Продължава...

Непознатият Албер Камю

Петко Тодоров

„Единения” излиза за първи път на български

„В края на краищата, чувствах се щастлив във Флоренция, подобно на много хора преди мен. Но що е щастието, ако не простото съответствие между личността и водения от нея живот? И какво по-закономерно съответствие може да слее личността с живота, ако не двойното съзнание за стремежа към вековечност и съдбата на смъртност? Поне се научаваме да не разчитаме на нищо и да възприемаме настоящето като единствената истина, дадена ни „в добавка” – Албер Камю в „Пустиня”. То и още 3 есета съставят „Единения” (изд. „Фама+”, превод Мария Коева).

Българското заглавие следва да се разбира като „уединение”. В това есе той се уединява в Италия. Роденият в Алжир писател и философ-екзистенциалист, и нобелист за 1957 г. пътешествал из Европа през 1936-37 г., оттогава са му италианските преживелици. Другите есета са единения из Алжир.

Книгата излиза за първи път на български и е част от договора на издателя с наследниците на Камю за 8 заглавия. Тя е от 1939 г., приживе не й е обърнато внимание, но после се оценява като поставяща основите на стила и философските му идеи.

Обикаля паметниците в Италия като нетурист. Хайде, тук споменава църкви и фрески, а в алжирските есета топографията е нищожна. Неизкушеният от философията днешен прочит е длъжен да отчете нетуризма на Камю, няма го сегашното писане за места с консуматорския ентусиазъм. Неговите посещения са словесни реакции на намерен смисъл.

Длъжни сме да отчетем противостоянията между неолибералната доктрина и вълненията на екзистенциализма. Поколението, израсло у нас в клетката на неолиберализма ще има ли силата да схване, че прокламираните от него ценности затварят ума?

Ценностите предполагат предопределеност. Отварят го идеи. Екзистенциализмът беше идеи. И хуманистичната мисъл имаше обществено признати авторитети. Няма необратимост в човешката менталност, един ден идеи ще сменят ценностите. Нонконформистката революция ще изяжда своите деца, но на ревностния читател ще е интересно и обещаващо.

Продължава...