page contents Книжен Ъгъл: Може ли любовна история да не е дамско четиво
Предоставено от Blogger.

Може ли любовна история да не е дамско четиво

12.1.20

Петко Тодоров

Да, в романа на Сали Руни

„В тази страна малко повече комунизъм може да ни се отрази добре”, убеден е героят на Сали Руни в „Нормални хора” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска). 

Отличникът на гимназията, Ирландия, 2011 г. Чете „Комунистическия манифест” и не се срамува. По-късно в университета ще спечели пълна стипендия – квартира, храна и следване и ще се срамува, че студенти му сервират, защото така си помагат финансово.

Обикновено момче. Израсъл без баща, майка му чисти по къщите. Чисти в дома на негова съученичка. Свръх интелигентно момиче, но клони към социопатия. Не общува с никой в училище и навън. Обект на всеодумване. Залюбват се. Но се пазят в тайна. С некоментираното осъзнаване за необикновеността на връзката им.

„У Мариан има нещо диво, което се бе вмъкнало и в него за известно време и го караше да вярва, че е като нея, че и двамата споделят някаква неназовима духовна травма и че никой от тях никога няма да бъде на мястото си в този свят. Но той никога не бе преживявал травма като нея. Тя просто го караше да се чувства така” - Мариан е момичето.

Тя е травмирана психично, богаташи със семейни проблеми, или просто богаташи. Неговото е нормално класово притеснение. Непоносимото отсъствие на усещане, че си на мястото си, ги задушава. Разделят се облекчени. За да установят, че спасението с друг или с някакви ангажименти е илюзорно. И цикълът се завърта, пак и пак...

Ирландката Руни (1991) минава за най-младата писателка с наградата „Коста”, за този роман - другото значимо британско литературно отличие, заедно с „Букър” и особено добре платено. Млад автор с литература, която предполага зрял социален опит, впечатлява задължително. Романът заслужава поне с две неща: изящния психологизъм и социалния контекст.

Момичето изживява потребността от закрила като потребност от подчиненост. И оттук тръгва конфликтът във връзката. Защото момчето изживява потребността си да закриля като подчиненост. Развръзката оставяме за читателя. Ето така любовната история може да е недамско четиво. На времето някой отбеляза, че ХХ век е литературата на характеропатията. Писател от ХХ век ли е Руни? Има ли значение?

В българския прочит боде младежката политизираност. Спонтанно мотивирана и хаотична, но не дирижирана. Големите пари успяха през медиите да ликвидират точно тази у вече цяло българско поколение и подхванаха второ. Колкото до комунизма на младежа – там нямат комплекса на „комунистическата власт”. Той казва „Аз съм от работническата класа”, както казва „Аз съм Конъл”, името му. Изживява класовостта си и то е най-нормалното. Премълчаването на класите не ги ликвидира, сбърканото е у нас. Романът е за нормалните.