page contents Книжен Ъгъл: Невъзможни чувства - за срещата на Блага Димитрова и Джон Ъпдайк
Предоставено от Blogger.

Невъзможни чувства - за срещата на Блага Димитрова и Джон Ъпдайк

14.4.20

Разказът „Българската поетеса“ на американския писател излиза за първи път в книга у нас

Историята на срещата между една от най-добрите ни поетеси и един от признатите американски писатели е кратка, вълнуваща и малко известна. Джон Ъпдайк се запознава с Блага Димитрова в началото на 60-те години в София. Както повелява протоколът, разговорите са формални, но под повърхността нещо се случва. Запознатият с творчеството на Ъпдайк би казал, че се раждат невъзможни и силни чувства, и не би бил далеч от истината, ако се има предвид вдъхновеният от тази среща разказ „Българската поетеса“, който Ъпдайк публикува в сп. „Ню Йоркър“ и с който печели наградата „О‘Хенри“ за къс разказ.

Това заглавие, заедно с други истории, отразяващи посещението на писателя в Източния блок, излизат за първи път в книга на български език. „Книгата на Бек“ е вече по книжарниците от издателство „Кръг“. Преводът е на Йордан Костурков, а дизайнът на корицата на Дамян Дамянов.

Но да се върнем малко по-назад. През 60-те години Джон Ъпдайк е млад, преуспяващ автор, натрупал слава със своя „Заеко, бягай“, обявен за един от 100-те най-добри романи на всички времена от сп. „Тайм“. Той е поканен да посети Източния блок като посланик на изкуството. Обикаля Русия, Румъния и България. Среща се с литератори в тези страни, запознава се с културата и маниерите на комунизма, а впечатленията си събира в „Книгата на Бек“, излязла през 1970 г.

По нейните страници Ъпдайк създава богата картина на Изтока, както и на Запада, но описанието му на комунистическа София би заинтригувало и помнещите онова време и родените след него. В тази „унизена страна“ летището е мрачно, хората са с втренчващи се съмнителни погледи, омагьосаното електричество прекъсва, хотелските стаи са подслушвани, случват се безмълвни обаждания посред нощ, а жалки и трошливи са цветните лехи около мавзолея на Георги Димитров. В София от онова време „прогресивен“ и „либерален“ имат противоположен смисъл, пише Ъпдайк.

И все пак в този свят американците, които среща, го дразнят. Българските литератори пък миришат на „тютюн, чесън, сирене и алкохол“, но една родна поетеса привлича вниманието му. Блага Димитрова по това време е неомъжена, млада, красива, посветена на работата си, и според Ъпдайк: „съвършена, уравновесена, задоволена, реализирана.“ В разказа тя носи псевдонима Вера Главанакова, и е единственото същество, което привлича вниманието на писателя.

Пътуването на Ъпдайк из Изтока е събрано в книга, в която той създава и една от най-интересните мистификации в модерната литература – превъплъщението му в алтер егото Хенри Бек. Измисленият антигерой също е писател, но доста се различава от създателя си. Докато Ъпдайк е женен, англо-санксонски протестант и плодовит автор, Бек е ерген, евреин и не чак толкова плодотворен. В представянето на своята първа книга, той твърди, че е повлиян от Норман Мейлър, Селинджър, Бърнард Маламъд и самия Ъпдайк. Бек се намира в упадъка на кариерата си, но е „съхранил пълна вяра в инстинктите си; той нито за миг не се бе съмнявал, че някъде пред него има открит път...“ Този път отвежда Ъпдайк към още две книги за Бек: Bech Is Back (1982) и Bech at Bay (1998).