page contents Книжен Ъгъл: Югославия отвън и отвътре
Предоставено от Blogger.

Югославия отвън и отвътре

25.5.20

Петко Тодоров

Нейните уроци са все по-универсални

„На практика всички са чели книгата „Фермата на животните”, обаче попитайте колцина са чели предговора към нея. Отговорът ще бъде много малко или никой. Причината е, че отначало той не е бил публикуван. Защо не е бил публикуван? Общоприето бе, че „Фермата на животните” е сатира на тоталитарните врагове на Запада като Съветския съюз. Това, разбира се, бе чудесно и всички я хвалеха.

Обаче в предговора Оруел казва, че я е писал за Англия. Предупреждава, че хората във Великобритания не трябва да бъдат толкова самомнителни, тъй като Англия изобщо не е толкова различна. Предговорът му се казва „Свобода на пресата” Той описва как в свободна Англия неудобните идеи се потискат, маргинализират и никога не биват чути... Той дори дава някои основания за това. Казва, че добре образованите хора започват да разбират, че има неща, които просто е неуместно да бъдат изречени (или дори помислени)”, припомня Ноам Чомски в „Югославия: мир, война и разпадане” (Сиела, превод Марианна Панова).

Къде е Оруел, къде Югославия? Давор Джалто събрал всичко писано от Чомски по повод на Югославия. Който се отзовавал още от 70-те години – за преследването на дисидентите. Но основните текстове са за разпадането на държавата и за войните там през 90-те. С акцент на Косово и бомбардирането на Сърбия. Чомски не просто не оправдава бомбардировките на НАТО, той ги анализира като събитие до съкрушимост. Нашенското отзоваване „Той не плюе само сърбите, значи е с тях” е мизерия, много под равнището на неговата мисъл. Само припомняме: Давор Джалто е босненец!

Това е друга мисловна вселена. Както и да е – Югославия, войните – са история. Чомски бива да е препрочитан заради заглавието на Оруеловия предговор „Свобода на пресата”. Неговият анализ тук на отношението медии-власт ще е учебник задълго. Предстои ни да изживеем това отношение и заради пандемията.

„Край на войната. Мнозина вече ги няма”, отбелязва Самира Кентрич в „Балканалия” (Парадокс, превод Георги Стойчев). За същата война. Уникално издание вероятно и в световен контекст. Графичен автобиографичен роман. Фотореализъм, съчетан с алегория. И кратки текстови отметки. Едното не илюстрира другото. Два различни погледа към изразеното, не изобразеното. Тя е с босненски произход, родителите се преселват в Словения за по-добър живот още в Югославия. Бащата е строителен работник, майката чистачка. Самира (1976) израства и се социализира там, живее в Любляна. Работи основно илюстрация. Има още един графичен роман.

Животът й във възможно най-интимно измерение. Но задължително в социално-политическата среда. Търсено или не, внушението е, че няма спасение от нея. Какви събития: разпадане на държавата, взривяване на етническия конфликт, война, радикална смяна на обществени отношения: „Тук, сред хуманитаристите, не съм единствената, има и други, които се чудят защо се приватизира общото. Да, сега сме общество на личности и е справедливо най-способният да има всичко, а слабият – нищо. Кога точно ни убедиха в това, господин професоре?”, пита студентката.

За да обяви: „Заменям критическото си мислене на докторант по философия за пълна финансова независимост”. И още по-горчиво: „Търсещият истината не е пръв сред равни. Той явно не е в ред”. Но и с политически обобщения: „ЕС изгуби блясъка си. Социалната несигурност изглежда единственото сигурно нещо в него”.

Това минава в богата Словения. В бедна България книгата на Кентрич задължително ще мине, наред с хвалбите, с надменното „наивна”. Наивността според нея: „Балканите: който е вълк за съседа си, ще бъде агне за чужденеца”.