Късметлията Джеймс Джойс

Петко Тодоров 

 

Четем най-темпераментната му биография

„Две години по-късно първоначалният издател Грант Ричардс, след като решил, че моралният климат вече е по-толерантен, се престрашил да издаде „Дъблинчани”. Отзивите били хладни, определяли сюжетите като безинтересни и болезнени, а авторът бил обвинен, че се занимава с теми, за които нормално не се говори. След една година броят на продадените екземпляри бил 379, от които 120, неизвестно как, били закупени от безпаричния Джеймс Джойс”, разказва Една О’Брайън в „Джеймс Джойс” (Колибри, превод Иглика Василева). 

 

Годината е 1914-та, предлагал е сборника с разкази „Дъблинчани” на 40 издателства. „Не желая да бъда един литературен Исус Христос”, казва той. Желае или не, в това се превръща неговата съдба”, отбелязва биографката О’Брайън.

 

Само 222 страници на български, обикновено неговите биографии са от 500 нагоре. Но О’Брайън не оставя и сянка на съмнение, че нещо спестява. Буквално: не спестява нищо – и на читателя, и на героя си. Джойс е по-точен, ако четем двете последни цитирани изречения разчленено. Той е „Исус”, но в литературната си съдба. Ако беше възможно да я отделим от всекидневната човешка, във втората щеше да е по-близо до Мефистофел. 

 

„Наистина ли писателите трябва да са такива чудовища, за да творят? Мисля, че да. Звучи парадоксално, но докато се борят с езика, за да уловят дадено човешко състояние, стават по-безсърдечни и се откъсват от всички онези човешки черти, които описват така блестящо. Тогава за тях не съществуват никакви други задължения, не допускат никакво прекъсване, вслушани единствено в жуженето на нестихващия вътрешен глас – ритмичен и натрапчив, който се опитва да вдъхне живот на красотата или жестокостта. За Джойс хората стават все по-далечни, докато в крайна сметка се превръщат в сенки”, обобщава биографката.

 

Писател за писателя, ирландец за ирландеца. Второто е от значение, защото именно разказването на ирландците е основна причина за ранното отношение към „Дъблинчани”. Немного превежданата у нас О’Брайън биографисва темпераментно, с нерв и ритъм, които надскачат живеенето на Джойс. Друго основание да я усетим в неговата кожа. Тя самата е преживяла наричаното цензура, по горе-долу същите подозрения като при Джойс. 

 

 Нейно е правото да изтъкне: „Бил по-голям късметлия от много други писатели на двайсети век”. А някъде в началото: „Той поглъщал всичко това, запаметявал го и после го пресъздава дословно в провлачения си и пълен с огорчение автобиографичен роман „Портрет на художника като млад”. 

 

Ето и него ((Лист). Николай Б. Попов го превежда „в края на 70-те години на ХХ век. В началото редакторът Спас Николов му препоръчва да чете текстовете на Стоян Михайловски, за да обогатява изказа си на български език. Чак след това идва изследването на текста на Джойс”, припомня сегашният предговор. 

 

Важни са две неща: „изследването” и работата на редактора, която „демократизираното” ни книгоиздаване забрави. Романът, в който се провиждат и големите му изпълнения „Одисей” и „Бдение над Финеган”... Късметлията, даже и заради биографа си Една О’Брайън.