page contents Книжен ъгъл: „Повече от музика“ от Аби Хименес - роман с плейлист за лятото
Предоставено от Blogger.

„Повече от музика“ от Аби Хименес - роман с плейлист за лятото

28.6.21

 „Повече от музика“ (Ера) от Аби Хименес е повече от подходящо четиво за летния сезон, защото сюжетът е разтоварващ и романтичен, всяка глава от книгата включва песни, а плейлистът за книгата е достъпен в Spotify и Apple Music

Колко често се случва непознато куче да скочи внезапно в колата ви? Слоун още не подозира, но тази случайна и доста комична среща с четириногия Тъкър ще промени живота й из основи.
След множество неуспешни опити да се свърже със собственика му, Слоун решава да го задържи... Докато не получава обаждане от вбесяващия, но изключително привлекателен музикант Джейсън. Той е на турне в Австралия и иска да прибере любимеца си веднага щом се върне.
Колкото повече разговарят, толкова повече се разпалват искрите между тях. Тя не е сигурна, че е готова за нова връзка. Той е решен да я спечели. Но Джейсън е в разгара на кариерата си, а музикалната индустрия и истинската любов сякаш са несъвместими...
Аби Хименес обича да пие кафе и да пише любовни истории. През 2007 година открива собствена пекарна за сладкиши, която събира посетители от цял свят. Книгите ѝ пленяват сърцата на хиляди читатели и бързо се превръщат в бестселъри. Следва откъс.

– Обзалагам се, че я харесваш. Това се случва, когато объркаш творческата химия с истинската. Направих това веднъж и в крайна сметка се ожених за съпруга номер три. Най-лошите девет дни в живота ми.
– Е, съжалявам в този момент – отговорих с насмешка.
Поклатих глава, загледан в басейна. Бях прекарал една седмица с Лола в къщата ѝ на плажа и тя си беше наред през цялото време. Съсредоточена, мила. Очарователна дори. Паснахме си веднага. Изпихме по няколко питиета, за да отпразнуваме завършването на саундтрака и едното доведе до другото – получи се като превключване, просто щрак. Държа ме на крак до 5:00 часа сутринта, докато пишеше тъпотии по разни бележници, завличаше ме на плажа да плувам гол, без да мога да хапна нещо. След това спеше цял ден и аз не можех да я измъкна от леглото.
Отново поклатих глава.
– Толкова се притеснявах за нея, че се обадих на мениджъра ѝ да дойде да я вземе. Това наистина я ядоса. Щом той се появи, тя напълно откачи и започна да изхвърля мебели от балкона.
Ърни изсумтя.
– Е, да бъдем честни, този тип е тъпанар. – Той поклати глава. – Всъщност какъвто е и Кание.
Засмях се леко.
На следващия ден след случката с мебелите тормозът започна и след като веднъж беше започнал, така и не спря. Не знаех какво, по дяволите, да направя. Тя не можеше да се спре. Обаждаше се посред нощ, плачеше и крещеше в гласовата ми поща, след това звънеше, за да се извинява, непрекъснато ми изпращаше есемеси, появяваше се в звукозаписното студио и правеше сцени, когато се опитвах да ѝ попреча да влезе. Опитах се да не ѝ обръщам внимание, надявайки се, че накрая ще ѝ омръзне, но тя непрекъснато си вадеше нови телефонни номера.
– Боже, за какво си мислех? – промърморих.
– Не мислеше. И тази песен... Не знам дали трябва да те съжалявам, или да те поздравя за сексуалната ти мощ. – Ърни вдигна показалец. – Един път да я изчукаш, и тя да го увековечи в Топ десет. – Той се облегна и се засмя над бирата си.
Ченето ми увисна.
– Радвам се, че някой мисли, че това е смешно.
Лола беше написала една скапана и тъпа песен за нас, които правим секс на плажа. Звучеше навсякъде. Дори в джипа, когато със Слоун бяхме на автомивката. Лола не беше използвала истинското ми име. Беше ме нарекла „Снежна птица“ и никога не би потвърдила публично, че става въпрос за мен, но цялата работа ужасно ме вбеси. Това си беше като изтекъл секс запис, с добавена музика. Намръщвам се само при мисълта за това. Това беше моментът, когато загрижеността ми за нея най-накрая се превърна в раздразнение. Вече беше минала половин година от тази гадост, и аз бях забравил за нея.Ърни разкопча горното копче на ризата си.
– И така, кога срещна момичето, което мислиш да доведеш на турнето?
– Преди две седмици. Видях я за първи път вчера.
Той се изправи.
– По дяволите, да не си откачил!
Вдигнах рамене.
– Какво? Аз я харесвам.
Той остави бирата си и се извиси над мен.
– Ето за какво говорим. Слушай внимателно, защото ще ти кажа нещо, което ми струва пет брака, за да го разбера. На жената ѝ отнема шест месеца, за да ти покаже лудостта си. Шест месеца, приятелю. Не препоръчвам изобщо да водиш приятелка на турне, но ако абсолютно се налага, това трябва да е някоя, която познаваш повече от десет минути.
Засмях се.
– Не се шегувам. Чуй ме, в момента разсъждаваш като Джейсън. Джейсън харесва това момиче и Джейсън иска да го заведе на турне и Джейсън е ужасно обсебен от Туитър. Не можеш да бъдеш Джейсън в този момент от кариерата си. Трябва да бъдеш Джаксън. Джаксън е хладнокръвно копеле, което иска да продава плочи. Джаксън няма време за емоционалния багаж, който върви с тази тъпотия. Славата е ревнива любовница. Тя не обича да я делят. – Ърни поклати глава. – Не моли тази жена да дойде с теб. Всъщност вероятно трябва да спреш да я виждаш.
– Е, няма да го правя.
Надигнах бирата към устата си.
Ърни въздъхна.
– Е, не мога да кажа, че това ме изненадва. Ще направиш това, което си решил. И какво ли разбирам аз, нали? – Той надигна бирата си, но спря, преди да отпие. – Само, моля, не забравяй шибаното Споразумение за поверителност и използвай презервативи. Не свършвай като онзи идиот. Какво шибано гадно шоу!
Засмях се.
– Все още си ядосан на онзи, как-му-беше-името, нали?
– Да, уволних го.
Изкикотих се. Обичах Ърни. Беше един от най-добрите агенти в бранша. Самият той е бил известен музикант през 1980-те, така че беше видял всичко. Обаче беше малко циничен по отношение на жените.
Проверих телефона си. Слоун все още не ми беше писала.
Загледах се над басейна.
– Това момиче го възприемам по различен начин.
– Всички те, по дяволите, се приемат различно! Да видим дали ще се чувстваш по същия начин през следващата година, след като си минал презокеанския етап от турнето, което е шест
месеца, и тя ще дойде, за да те тормози тук, или ще е била с теб на път, за да те тормози там. Казвам ти, че нямаш нужда от тези гадории.
Свъсих вежди.
– За какво говориш? Какво задгранично турне?
Той повдигна вежди.
– Не получи ли имейла ми с датите? Ох, боже, асистентът ми е лайно. – Ърни поклати глава. – Продължават турнето ти във Великобритания. Добавяне на още два месеца тук, осем месеца там. Пиа вече работи по медийното отразяване. Ще се прибереш за пет седмици по празниците. – Той ме погледна. – Между другото, и за празниците си добре дошъл. Искаха да пееш на Коледа в Париж, но аз им казах да си гледат работата, за да можеш да видиш семейството си. Може дори да продължат да настояват, макар че аз не бих разчитал – измърмори той. – Не биха го заявили писмено. После заминаваш за Дъблин и Лондон и където и да е още, по дяволите. – Наклони бирата към мен за наздравица. – Поздравления и да живее кралицата.
Отпуснах се на стола си с бира между коленете.
Божичко. Четиринайсет месеца на път! Никога не бях пътувал повече от три месеца, без дълга почивка между тях.
– Казах ти. Сега не е време да си имаш приятелка. Приятелките ще ти заемат всяка секунда от живота. А каза, че искаш да станеш известен като Дон Хенли и определено продуцентът ти ще ти помогне, но ако приятелките не се мотаят наоколо.
Плъзнах ръка по устата си. Е, исках точно това. Мечтаех да го постигна от петгодишен и се бях скъсал от работа, за да стигна дотук. Ърни беше прав – моментът не бе подходящ. Наистина не беше подходящ.
Той погледна часовника си.
– Трябва да вървя. – Изправи се и се обърна към мен. – Хей, не искам да се занимавам с приятелките ти и да оправям каши.
Сигурен съм, че всичко ще се нареди и ще завърши благополучно. Но съм минал през същото няколко пъти и знам колко зле се отразява този бизнес на връзките. – Той ме потупа по гърба.
– Ти обаче си различен. Вие двамата ще се оправите. Просто не я води на турнето.
Разсмях се. Ърни се обърна и тръгна към къщата, а обувките му висяха от ръката му.
– Не я води на турнето, Джаксън! – викна той през рамо.
По дяволите, не виждах как би могло да стане, дори и да исках. Четиринайсет месеца, като се изключи кратката почивка за празниците – това си беше повече от година на път. Сериозен ангажимент. Огромен ангажимент. Ангажимент, изискващ да оставиш личния си живот на втори план.Но не можех да правя такива планове отсега. В момента дори не можех да си извоювам отговор на проклетото съобщение. През следващите няколко часа просто свирех на китарата, държейки телефона си наблизо, в случай че Слоун се обади. Е, не се обади. Накрая в 20:00 часа не издържах и просто ѝ звъннах, въпреки че не беше отговорила на последното ми съобщение.
Включи се гласовата поща.
Сега се почувствах зле заради всяка една жена, която някога съм карал да чака да ѝ се обадя. Това си е гадна работа. Ние с Тъкър бяхме доста добър „тандем“ в настроенията си. Аз бях мрачен и раздразнителен, а той дори не ставаше, само повдигаше глава от време на време и изскимтяваше.