Кой е „Човекът, който разхождаше книги“

Карстен Хен подхранва вярата в доброто у хората и в магията на книгите

Всяка вечер книжарят Карл Колхоф, героят на Карстен Хен в „Човекът, който разхождаше книги“ (Ера) тръгва по живописните улички на града, за да носи книги по домовете на своите най-верни клиенти. Въпреки че му е време да се пенсионира, той отказва да се раздели с това, което му носи най-голяма радост в живота, и настоява да доставя поръчките лично. А на свой ред ексцентричните му и самотни клиенти имат нужда от него. С нетърпение чакат появата му с поредната нова книга, специално подбрана от Карл за тях. Той притежава вълшебен усет и разбиране за това коя точно ще им хареса.

Карл не помни имената на клиентите си – вместо това им е дал имената на литературни герои, на които ги оприличава. Повечето от тях познаваме и обичаме, а други ни изпълват с любопитство и ни подтикват да прочетем съответните романи, за да се запознаем с тях.

За Колхоф думите, съхранени на хартия, са нещо много специално, което иска да сподели с останалите и да ги вдъхнови. Целият му живот е посветен на книгите, така че не е изненада, че опитва да предаде на младите същите любопитство, ентусиазъм и любов към литературата.

А деветгодишната Шаша вече е запленена от книгите, както и от възрастния книжар. Останала без майка и с баща, който няма време за нея, Шаша е очарована от ежедневните посещения на Карл по домовете и тръгва с него да „разхожда“ книги, както самата тя поетично го нарича.

С появата на момичето рутината на всички рязко се нарушава. Шаша е изключително наблюдателна и проницателна за възрастта си... и доста твърдоглава, особено когато вярва, че може да помогне.

Докато любопитното момиче придружава Колхоф, то бързо успява да разкрие какво се крие под черупките на клиентите му. Усеща най-вече, че всички имат нужда от приятели.
Заедно Карл и Шаша ще им помогнат да започнат да преследват мечтите си... И така, неусетно, животът на двамата също ще се промени.

„Човекът, който разхождаше книги“ постепенно ни потапя в живота на различните герои, които използват услугите на Карл. Вълнуващо е да разберем историята, която се крие зад всеки от тях, и колко много всъщност ценят книжаря.

В книгата срещаме разнообразни конфликти и ситуации, които провокират любопитството ни да вникнем в различните гледни точки.

Една от най-силните страни на романа е, че бързо обикваме героите с техните малки чудатости и започваме да им съчувстваме и да ни е грижа за тях. Всеки има свое минало и свой проблем, който не знаят как да разрешат без чужда помощ, а и не смеят да я поискат. Тук, разбира се, се намесват Карл и Шаша.

Както често става в живота, тъкмо когато нещата потръгнат, нещо се случва. Несправедливостите и неразбирателствата не могат да се избегнат. Но именно те дават шанс на някои от героите да израстнат и да се променят към по-добро.
Всички сюжетни линии умело и елегантно се преплитат и допълват, за да стигнем накрая до една стопляща сърцето кулминация.

Карстен Хен притежава завладяващ стил на писане, с живи описания и майсторски поднесени диалози, подправени с фин хумор. През цялото време се усеща сякаш самите ние сме в историята. Хен успява да ни трогне и дори разплаче, но лекотата, с която води разказа, оставя у нас светло и топло чувство.

Авторът не само ни поднася чудесна, сгряваща душата история, но и умело вплита любовта към литературата в сюжета, без да поучава. Книгата е малка, но могъща и ни уцелва право в сърцето още от самото начало. Така завладява, че се прочита на един дъх. Романът забавлява, провокира мисленето, пренася читателя през множество различни емоции и, разбира се, напомня защо толкова обичаме книгите.
Любителите на „Шоколад“ на Джоан Харис ще забележат, че фигурата на книжаря напомня тази на Виан Роше по това, че сякаш магически мигновено отгатва коя книга е точната за всеки клиент (както тя отгатва вкуса му за шоколад).

Историята носи леко меланхолично и романтично усещане за „добрите стари времена“, когато книгите са били на почит повече от мобилните телефони, а малките книжарнички не са били изместени от големите онлайн книжарници.

Разбира се, в основата на романа „Човекът, който разхождаше книги“ са топлите човешки взаимоотношения. Публиката му не се ограничава само до най-големите любители на книгите, защото това е една чисто човешка история, носеща уют, която би развълнувала всекиго. Затрогва и ни показва какво ни сплотява и какво прави книгите толкова значими. Сгрява сърцата и подхранва вярата в доброто у хората и в магията на книгите.

Карстен Хен е популярен автор на повече от 18 бестселъра. Авторът признава, че връзката му с тази книга е много емоционална, идеята се заражда години преди да напише романа.

Хен се ражда в Кьолн през 1973 г. Завършва местния университет като магистър по етнология, социология и география. Работи като журналист на свободна практика и е част от жури на винени фестивали. Именно вкусът към хубавото вино и добрата кухня  дават начало на писателската му кариера. Пътят му като автор преминава през множество литературни стилове, а умението му на разказвач е подплатено с осемнадесет бестселъра.