Откъс: „Смъртта отива на оглед“ - всеки има мотив и възможност

Първа книга от поредицата „Убийства в Йостерлен“ на дуото Андерш де ла Моте и Монс Нилсон, в която смъртта навестява ексцентрични персонажи сред красиви пейзажи

Джеси Андерсън е бивша телевизионна звезда и успешна брокерка. И е мъртва.
Убийството ѝ съвпада с пристигането на Петер Винстон в Йостерлен. Той е консервативен, малко особен и навъсен, но е отличен криминален комисар.
Местната инспекторка Туве Еспинг е неопитна, но наблюдателна и амбициозна. Макар и принудена да работи заедно с Петер, тя се впуска ентусиазирано в разследването.
Някъде сред грижливо поддържаните, идилични градини в Южна Швеция дебне убиец. Почти всеки в Йостерлен има мотив и дори възможност да е извършителя. Скоро откриват още една жертва. Теориите на местните стават все по-заплетени, но Винстон и Еспинг формират неочаквано добър екип и са решени да разплетат сложната шарада.
„Смъртта отива на оглед“ (Ера, превод Анелия Петрунова) е най-новият бестселър от дуото Андерш де ла Моте и Монс Нилсон, издаден в 14 държави, засега. Правата за екранизация са закупени от Yellow bird.
Андерш де ла Моте и Монс Нилсон съчетават атмосферата на малкото шведско градче, интригуващи и необикновени герои, приятен хумор и нотка от магията на Агата Кристи, за да получат завладяващ криминален роман.
„Смъртта отива на оглед“ е първа книга от поредицата „Убийства в Йостерлен“, в която смъртта навестява ексцентрични персонажи сред красиви пейзажи.
Бившият полицай Андерш де ла Моте се превръща в един от най-четените шведски писатели, след дебюта си в литературата през 2010 година. За първи път във впечатляващата си кариера, той обединява сили с друг писател. Монс Нилсон е сценарист, писател и телевизионен водещ. Следва откъс.

Кристина зяпна още преди да влязат в къщата.
– Ама че къща! Тук искам да живея, Петер – каза тя, когато застанаха пред входната врата.
– Казва жената, която вече живее в замък – подразни я Винстон. Самият той не беше толкова въодушевен. Въпреки морето, високото небе и идиличното рибарско селце, което се виждаше малко по-нататък по брега, в мястото имаше нещо пусто и негостоприемно. Заля го смътно неприятно усещане, подсилено от оградата, бодливата тел и бетонната фасада.
– Аз пък си мислех, че някой ще ни посрещне на вратата – промърмори Кристина, докато оправяше вратовръзката на Винстон.
Той натисна копчето на звънеца, но нищо не се случи. Може би още не беше свързан? Той потропа на вратата. Все още никаква реакция. Но когато Кристина натисна дръжката, вратата се отвори.
Вътре се чуваше гласът на Джеси.
Влязоха в просторното антре. На една маса имаше две бутилки шампанско, а също и използвани и неизползвани чаши. До тях клипборд с нещо, което приличаше на график. Винстон видя собственото си име най-долу, написано с У.
Гласът на Джеси отекваше в къщата, сякаш идваше едновременно от всички посоки. На Винстон му трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че явно идва от вградени колони в тавана и че това, което се чува, е краят на лятната беседа.
– Ехо! – извика той към вътрешността на къщата. – Ехо?
Никакъв отговор. Кристина беше изцяло заета с опит да изцеди последните капки шампанско от едната бутилка.
Винстон продължи към вътрешността на къщата. Неприятното усещане, което беше изпитал още пред сградата, се беше вкоренило в диафрагмата му и се засили, когато той влезе в кухнята. Всичко миришеше на ново и свежо. Боя, ПДЧ плочи, нови мебели. Но имаше и по-мрачна, металическа миризма, която познаваше прекалено добре.
Зад голямото отворено пространство на кухнята се виждаше стълбищна площадка, а долу беше просторният хол. Но в самия парапет имаше нещо, което не беше както трябва. Част от стъклото липсваше и между стълбовете висеше скъсана платнена лента. На площадката лежеше самотна дамска обувка с висок ток.
Изпълнен с лоши предчувствия, Винстон направи няколко крачки към парапета.
– Това беше всичко от мен – каза радиогласът на Джеси. – Благодаря ви, че ме слушахте!
Меланхоличната заключителна мелодия на лятното предаване зазвуча от колоните в същия момент, когато той погледна през ръба.
Долу в хола лежеше Джеси Андерсън. Очите ѝ се взираха с празен поглед нагоре към него, лицето ѝ беше изкривено в гримаса едновременно на страх и удивление. Изглежда беше паднала назад от площадката и се беше приземила върху голямата скулптура с форма на кукичка. Грубият връх стърчеше от гръдния ѝ кош, а белият мрамор на пода под нея беше потъмнял от кръв.
– О, боже мой – каза запъхтяно Кристина, която се беше приближила зад Винстон. – Дали тя е...?
– Мъртва – каза той. – Без никакво съмнение. – Той отведе Кристина обратно в кухнята. – Трябва да излезем оттук и да се обадим в полицията.
– Ето още шампанско – извика някой. В следващия момент асистентката на Джеси застана пред тях с бутилка в ръка. – Къде е Джеси? – попита тя. След това забеляза скъсаната лента, а преди Винстон да успее да я спре, застана до ръба. – Джеси?!
Асистентката издаде пронизителен писък, олюля се назад и изпусна бутилката с шампанско, която се пръсна на пода сред каскада от мехурчета и парченца стъкло.