Книжен ъгъл

Главният герой на „Синята китара” (Лист, превод Иглика Василева) също е прочут и добре платен художник, но за разлика от гениалния испанец, е в творческа криза и не рисува.

Банвил, нареждан сред емблемите на съвременната ирландска литература, праща своя персонаж в родното му градче в провинцията. За да се спаси от самия себе си, Оливър се връща там със съпругата си. Семейството се сприятелява с друга двойка, следват сложни отношения и неизбежна изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към спомените за родителите си, любовниците си и смъртта на детето си.

„Красива картина на грозен мъж” – така рецензентката на британския авторитетен вестник „Гардиън” Кейт Келауей описва впечатленията си след прочита на „Синята китара”. Според нея с този роман Банвил отново се представя като един от най-добрите и вещи свидетели на съвремената литература.

Автор на осемнайсет романа и десетки разкази, ирландецът е определян като „наследник на Пруст чрез Набоков”. Името му редовно се споменава при залозите за бъдещи носители на Нобелова награда, а през 2019-а, докато лежи на кушетката при физиотерапевта си, той дори получава обаждане от Шведската академия. Мъж, представил се за постоянния секретар Матс Малм, любезно пита Банвил за коя година предпочита да получи приза – 2018-а или за 2019 г., тъй като тогава Академията връчва две отличия. 

Писателят тутакси се похвалва пред дъщеря си и неколцина приятели, но радостта му е кратка, защото в официалното съобщение имената на лауреатите са други. Банвил пази запис на разговора и при разследването става ясно, че действително му се е обадил човек от офиса на Шведската академия. Гласът обаче е различен от този на истинския Матс Малм. С днешна дата писателят приема, че някой се е пошегувал с него и с Нобеловия комитет.
Корицата на книгата е дело на художничката София Попйорданова.