Откъс: Джанлука Гото и „Пътешественикът, който откри pura vida“

Pura vida е лекота. А не се ли нуждаем всички от това?

Pura vida е бриз, който носи аромата на море и слънце.

Pura vida е безгрижието на онези летни дни, в които ходиш бос, косите ти са разпуснати, смееш се, без да си даваш сметка, а умът ти е свободен.

А хубавото на pura vida е, че можеш да я носиш със себе си, където и да се намираш.
 

През целия си живот Алесио е бил стриктен, затворен, предпазлив и предсказуем. Не е забелязал това да му пречи до деня, в който Елена влиза в живота му и му показва, че има нещо красиво и светло отвъд отговорностите на работата и неизменната рутина. Но тя изчезва също толкова внезапно, колкото пристига.

Провокиран от нейното заминаване, натрупаните страхове и неосъществени планове, Алесио взема първото спонтанно решение в живота си - заминава за Коста Рика. Там той попада в съвсем нов свят, среща различни хора, които му предават по малко от простичката мъдрост, наречена pura vida. Следвайки неговото пътешествие, откриваме красотата на чистия живот и очарованието на Коста Рика.

„Пътешественикът, който откри pura vida“ (Ера, превод Тонина Манфреди) е свеж роман, който ни напомня да погледнем в себе си и да се замислим за начина, по който живеем, да си припомним кое е наистина важното, да забавим темпото, да бъдем по-спонтанни и свободни.

Джанлука Гото е роден в Торино, живял е в Австралия и Канада. Днес той пише книги и статии, докато пътува по света. Посетил е редица държави в Европа, Южна Америка и Азия. Романите му се продават в огромни тиражи и има хиляди последователи в социалните мрежи. Следва откъс.

Влязох във фоайето, цветно и абсолютно празно. Отворих тънката врата на стаята си, затворих я зад себе си и застинах неподвижно. Отвън идваше звукът на китара и смехът на няколко души. Вдишах дълбоко и се съблякох.
Влязох в банята напълно гол. Погледнах се в огледалото.
„Това пътуване ще бъде началото на новия ти живот.“
Така беше написала Елена. Още веднъж си поех дълбоко дъх и се захванах за работа.
Двайсетина минути по-късно бях на плажа. Оставих обувките си в стаята, защото и без това навън беше пълно с хора, които ходеха боси. Беше много странно да се разхождам бос, но когато стъпих на пясъка, си помислих, че това е най-смисленото нещо, което можех да направя. Бях изминал няколко метра, когато един сърфист ми се усмихна и ме поздрави. Поздравих го с кимване. След това едно момиче. След това групичка туристи. След това две местни момичета. На едната от тях отговорих. От време на време ме обземаше съмнението, че някой по-продължителен поглед се дължи на физическата промяна в мен, но това беше абсурдно: никой не ме познава, никой не знае кой съм бил допреди този момент. В крайна сметка това означава, че мога да бъда който си поискам. Това усещане беше опияняващо, беше вкусът на свободата.
Повървях по плажа успоредно на морето. Атмосферата беше спокойна, каквато може да бъде само на карибски плаж по залез слънце. Имаше хора, които се печаха на последните слънчеви лъчи, други плуваха в морето, трети тичаха, други разхождаха кучетата си. Няколко момичета танцуваха под звуците на китара, на която свиреше мъж с расти, отмерваше ритъма, като движеше глава нагоре-надолу. Изражението на лицето му беше толкова спокойно, че сякаш не принадлежеше към моята реалност, пълна с трудности, проблеми и притеснения. Слънцето зад гърба ми вече не се виждаше, но обагряше небето пред мен в червено, бяло, синьо и оранжево.
Истината се разкри пред очите ми: никой не се интересува от моето минало.
Тогава и ти не му придавай тежест, казах си. Животът се случва тук и сега.Седнах на един дънер. Понечих да извадя цигара, но само за да си спомня отново, че не съм взел пакета. Вместо това, ровейки в джоба си, намерих списъка. Извадих го заедно с химикалката. Облегнах се на дънера и начертах решителна линия.
Това ми даде абсолютно неочакваното усещане за еуфория и удовлетворение. Накара ме да се усмихна съвсем спонтанно и неконтролируемо. Това усещане се засили, когато осъзнах, че е минал само един ден, а всъщност вече можех да зачеркна цели три неща. Същото количество, което бях осъществил през предходните тринайсет години от живота си.
Засмях се от сърце и прокарах ръка по обръснатата си глава.

12. Да си обръсна главата
19. Да имам поне един печат в паспорта си
3. Да замина на пътуване сам