Книжен ъгъл

Дългоочакваната шеста книга от световноизвестната поредица с детектив Корморан Страйк е подписана от Робърт Галбрейт, псевдоним на Дж. К. Роулинг

„Мастиленочерно сърце“ (Колибри, превод Надя Баева) ни запознава с Еди Ледуел, съавтор на нашумялата анимация „Мастиленочерно сърце“. Еди е преследвана онлайн от загадъчна личност, която се подвизава под псевдонима Аномия. Обезумяла от тревога и с неугледен вид, Еди нахлува в детективската агенция, търсейки съдействие, за да разкрие кой в действителност е Аномия. Убедена, че агенцията не е в състояние да помогне, Робин Елакот отпраща отчаяната посетителка. След няколко дни прочита във вестника потресаващата новина, че Еди е поразена с електрошокова палка и убита в гробището Хайгейт, където се развива сюжетът на „Мастиленочерно сърце“. Робин и съдружникът ѝ Корморан Страйк са наети да установят самоличността на Аномия. Попадат в сложна мрежа от фалшиви онлайн профили, заплетени делови интереси и семейни конфликти, които им налагат да напрегнат до максимум дедуктивните си способности и ги излагат на неочаквани и ужасяващи опасности.
Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, авторка на легендарната поредица за Хари Потър и на романа за възрастни „Вакантен пост“, разбунил духовете още с публикуването си. През 2014 г. в България излезе първата книга от криминалната серия със Страйк и Робин – бестселърът „Зовът на кукувицата“. Наситени с проницателни наблюдения върху човешката психика и гарнирани с остроумие, „Копринената буба” и „В служба на злото” впечатляват с ритъм, съспенс и умело изградени персонажи. „Смъртоносно бяло“ и „Тревожна кръв“ се отличават със сложно заплетена фабула и галерия от завладяващи образи, представители на всички слоеве на съвременното британско общество. Следва откъс.

Пролог

Сред всички двойки, седящи в бар „Риволи“ на хотел „Риц“ в този четвъртък вечер, тъкмо онази, която очевидно се забавляваше най-много, в действителност не беше двойка.
Корморан Страйк и Робин Елакот, частни детективи, делови съдружници и самопровъзгласили се първи приятели, празнуваха трийсетия рожден ден на Робин. И двамата бяха изпитали леко смущение при влизането си в бара, наподобяващ кутия за бижута в стил ар деко със стените си от тъмна ламперия, златисти орнаменти и рисувани стъкла „Лалик“, защото осъзнаваха как такова преживяване бе едва ли не уникално за близо петте им години познанство. Никога преди не бяха прекарвали вечер в компанията един на друг, ако не се брояха работните ангажименти без присъствието на други колеги или приятели и без нечие раняване като претекст (защото преди няколко седмици Страйк неволно бе насинил и двете очи на съдружничката си и като компенсация я нагости с къри за вкъщи).
Още по необичайното бе, че и двамата си бяха отспали и изглеждаха отлично. Робин носеше прилепнала по тялото тъмносиня рокля, а червеникаворусата ѝ коса бе чиста и разпусната; съдружникът ѝ забеляза немалкото одобрителни погледи, които бе привлякла на влизане от страна на мъжката клиентела. Самият той вече ѝ бе направил комплимент за опала, легнал в хлътнатината на шията ѝ – колието бе подарък от родителите ѝ за рождения ден. Малките диамантчета, окръжаващи камъка, го караха да блести като ореол в златистата светлина на бара и при всяко движение на Робин опалът хвърляше огнени отблясъци от вътрешността си. Страйк беше облечен с любимия си италиански костюм, съчетан с бяла риза и вратовръзка. Подобието му на Бетовен със счупен нос и известно свръхтегло се бе засилило сега, след като бе обръснал поизраслата си в последно време брада, но топлата усмивка, отправена му от келнерката, когато му сервира първото за вечерта питие „Олд Фашънд“, припомни на Робин реплика, изречена от Сара Шадлок, новата жена на бившия ѝ съпруг, по повод детектива: „Той е привлекателен по особен начин. Малко занемарен на вид, но аз не възразявам на това“.
Ама че лъжкиня беше Сара. Истината беше, че тя си падаше по изтупани хубавци и доказателство бе упоритото ѝ и в крайна сметка увенчало се с успех преследване на Матю.
Страйк и Робин седяха един срещу друг на маса за двама на столове с леопардов десен и за да прикрият първоначалното си неудобство, подхванаха разговор на служебни теми. Докато обсъждаха настоящите случаи на агенцията, неусетно изпиха по един
силен коктейл, при което смехът им стана по-гръмогласен и вече привличаше погледите на бармани и посетители.
След втория коктейл разговорът придоби по-личен характер. Страйк, който бе извънбрачен син на прочут рок изпълнител, срещан от него само два пъти в живота му, сподели с Робин, че Прудънс, полусестра му, иска да се види с него.
– Тя от кои точно беше? – поинтересува се Робин.
Знаеше, че бащата на Страйк се бе женил три пъти и че съдружникът ѝ е плод от еднократен секс с жена, най-често описвана в медиите като „запалена почитателка“, но иначе не бе много наясно за родословното дърво.
– Прудънс е другата извънбрачна – отвърна Страйк. – С няколко години по-млада е от мен. Майка ѝ е актриса. Линдзи Фантроуп, сещаш ли се? Жена от смесена раса. Играе в кой ли не сериал – „Истендърс“, „Убийство по английски“...
– А ти искаш ли да се видиш с Прудънс?
– Сам не знам – призна Страйк. – Не мога да се отърва от чувството, че ми стигат толкова роднини. Освен това тя е психотерапевт.
– От коя школа?
– Последователка на Юнг.
Изражението му, в което се смесваха подозрителност и антипатия, разсмя Робин.
– И кое му е лошото на психотерапевт, последовател на Юнг?
– Не знам... Всъщност доста я харесах от съобщенията ѝ, но...
Страйк се мъчеше да намери точните думи и погледът му попадна върху бронзовото пано на стената зад главата на Робин, на което голата Леда биваше обладавана от Зевс в превъплъщението му като лебед.
– Сподели, че и нейният живот не е бил лек с него за баща. Но като научих каква е професията ѝ...
Той млъкна, без да довърши. Отпи от бърбъна си.
– Реши, че е неискрена, така ли?
– Не точно неискрена... – Страйк въздъхна. – Куп самовеличаещи се психолози са ме анализирали и все връщат нещата назад към така нареченото ми семейство. В едно от съобщенията си Прудънс каза, че като простила на Рокъби, ѝ се отразило „оздравително“... Зарежи това – рязко отсече Страйк. – Рожденият ти ден е, нека говорим за твоето семейство. Какво работи баща ти? Никога не си ми казвала.
– Не съм ли? – учуди се Робин. – Професор е, преподавател по овцевъдство. Специализира в осеменяване и развъждане.
Страйк прихна над коктейла си.
– Какво смешно има? – повдигна вежди Робин.
– Прощавай – избъбри Страйк, като едновременно кашляше и се смееше. – Просто не го очаквах.
– За твое сведение е авторитет в областта си – шеговито обидена го увери Робин.
– Професор по овцете... – отново прихна Страйк.
– Но кое те разсмива толкова?
– Не знам... може би „осеменяване и развъждане“ – отвърна Страйк. – И изобщо овцете.
– Има титла с четиресет и шест букви след името си. Броила съм ги като малка.
– Много впечатляващо – кимна Страйк и пийна бърбън в опит да остане сериозен. – И кога му е дошъл този интерес към овцете? По рождение ли има тази страст, или някоя конкретна овца му е хванала окото...
– Той не чука овцете, Страйк.
При звучния смях на детектива немалко глави се обърнаха към тях.
– Семейната ферма била наследена от по-големия му брат, тъй че татко записал ветеринарна медицина в Дърам и се ориентирал към... Ама спри да се смееш, по дяволите! Също така е главен редактор на списание.
– Моля те, кажи ми, че е за овце.
– Да, за овце е. Казва се „Овцевъдство“ – отвърна Робин. – И преди да си попитал, няма фотогалерия за читателите „Избери си любима овца“.
Този път гръмкият смях на Страйк бе чут от целия бар.
– По-тихо – смъмри го Робин усмихната, но усещаше погледите на всички присъстващи вперени към тях. – Само това ни липсва, да ни забранят достъп до още един бар в Лондон.
– Да не би да ни забраниха достъп до Американския бар?
Спомените на Страйк за опита му да удари с юмрук заподозрян в хотел „Стафорд“ бяха мъгляви и не защото бе пиян, а защото бе напълно заслепен от ярост.
– Не че го заявиха изрично, но опитай се да идеш там, и сам ще видиш как ще те посрещнат – каза Робин и боцна последната маслина от ордьоврите, пристигнали с първото им питие. Страйк еднолично бе излапал картофките.
– Бащата на Шарлот гледа овце – съобщи Страйк и Робин отново усети у нея да се размърдва любопитство при споменаване на бившата му годеница, за която той почти никога не отваряше дума.
– Наистина ли?
– Да, на остров Аран – кимна Страйк. – Има къща там с третата си съпруга. Фермерството му е хоби. Вероятно е начин да си намали данъците. Овцете му бяха много зли на вид. Не си спомням името на породата. Черно-бели, с големи рога и жълти очи.
– По описанието ми приличат на Джейкъб – каза Робин и добави с усмивка: – В детството ми в тоалетната бяха струпани купища броеве на „Овцевъдство“, та очевидно познавам породите. Какво представлява остров Аран?
Всъщност искаше да попита: „Какво представлява семейството на Шарлот?“.