Откъс: „Финалът“ е близо за специален агент Атли Пайн

В новия трилър на Дейвид Балдачи

Специален агент Атли Пайн се радва на отлична кариера във ФБР, но провежда и лично разследване – издирва своята близначка Мърси, отвлечена от дома им, когато двете са само на шест. Изчезването ѝ разбива семейството, а родителите на Атли я изоставят без никакво обяснение.
След безкрайно и мъчително търсене във „Финалът“ (Обсидиан, превод Милко Стоименов) тя е на крачка от разкриването на истината за случилото се преди трийсет години. Нещо повече, Атли попада на доказателства, че Мърси е оцеляла и е избягала от похитителите си. И вероятно е жива.
Пътят към разрешаването на загадката обаче е пълен с неочаквани препятствия. При бягството си Мърси е оставила поне един труп след себе си. А има и други. Кой стои зад тези убийства? Каква тайна заплашва да унищожи всички участници в трагедия, разиграла се в миналото? Атли Пайн се изправя пред най-голямата опасност, с която някога се е сблъсквала. А тя може да ѝ струва всичко...

Дейвид Балдачи е авторът на „Комарджията“, „Градът на мечтите“, „Дневна светлина“, „Мъжът от влака в 6:20“ и още 40 трилъра, преведени на 46 езика в над 80 страни. Следва откъс.

 Атли Пайн наблюдаваше внимателно как очуканият ковчег се показва от гроба, в който бе лежал почти две десетилетия, и се издига сантиметър по сантиметър към повърхността. Никой не очаква подобно нещо от един ковчег или от погребаното в него тяло. Те не би трябвало да видят дневна светлина. Те би трябвало да останат на дъното на ямата, в която са били заровени, поне докато умиращото слънце не се превърне в свръхнова и не унищожи всичко на тази планета.
Днешният ден обаче не бе обикновен.
Това май се отнася за цялата година.
Атли Пайн вдигна поглед към черната врана, която грачеше пронизително от клона на хилавото борче, надвиснало над разкопания гроб. Птицата явно си въобразяваше, че днес я очаква обяд в кутия, и започваше да губи търпение.
Аз трийсет години нямам търпение да науча истината, помисли си младата жена.
 

Атли Пайн бе специален агент от ФБР. Висока метър и осемдесет, и то боса, тя имаше мускулеста, атлетична фигура, плод на дългогодишни тренировки по вдигане на тежести — първо за спортна слава, а впоследствие, за да отговори на високите изисквания на трудната професия, която си бе избрала. Някои агенти прекарваха цялата си кариера в Бюрото, без да отлепят задник от стола, вперили очи в компютърните екрани пред себе си. Или стояха в кабинетите си и командваха полевите агенти, които работеха на терен. Пайн не бе нито от едните, нито от другите.
Местоназначението ѝ беше Аризона, близо до Гранд Каньон. Отговаряше за огромен по площ район, нещо повече, тя бе единственият федерален агент там. Това ѝ харесваше. Тя мразеше бюрокрацията и чиновниците, които само местеха папки от едно бюро на друго и следваха куп спъващи работата им правила. Включително по отношение на основната им задача -да приберат лошите зад решетките. Което бе смисълът на работата във ФБР, поне за нея.
В момента Атли Пайн се намираше във Вирджиния и водеше лично разследване. То бе шансът ѝ да разплете най-големите загадки в живота си. Придружаваше я Каръл Блум, административната ѝ помощничка в Бюрото.
Двете издирваха Мърси, близначката на Атли, която бе отвлечена от детската им стая в Андерсънвил, Джорджия, когато двете момичета бяха само на шест. Похитителят едва не бе убил Атли, която бе оцеляла единствено благодарение на късмета и - както подозираше тя — на упоритото си нежелание да умре. Оттогава не бе виждала Мърси. Тази трагедия бе разбила семейството й и бе наложила мрачен отпечатък върху целия й живот.
Атли и Каръл бяха проследили Мърси до Крофорд-вил, градче в Талиаферо, най-затънтения и най-слабо населения окръг в цяла Джорджия. Там Мърси бе получила името Ребека Аткинс и бе държана затворена до бягството си преди много години. Сега тази следа бе изстинала като хладилник в морга.
Джо Аткинс, един от похитителите на Мърси, бе открит убит само ден след бягството й. Съпругата му, Дезире, бе изчезнала по същото време. Пайн бе научила, че самото отвличане е извършено от мъж на имеИто Винченцо. Той бе брат на Бруно, мафиот, пожелал да си отмъсти на майката на Атли, Джулия. Тя бе действала като информатор на властите по време на успешна операция срещу няколко мафиотски фамилии в Ню Йорк през 80-те години на миналия век. А членовете на организираната престъпност не обичат да лежат зад решетките. Те веднага вдигат мерника на всеки предател. Семейство Винченцо определено имаше зъб на семейство Пайн. По инициатива на своя брат наемен убиец Ито Винченцо се бе опитал да ликвидира и четиримата Пайн - майката, бащата и двете момичета. И за малко да успее.
Неотдавна Бюрото бе обявило Мърси за издирване, включвайки в бюлетина си нейна снимка, взета от охранителната камера в деня, в който се бе измъкнала от импровизирания си затвор. Атли се надяваше, ако Мърси е жива, да види обявлението и да се свърже с нея. Но тъй като това не се случи, тя реши да тръгне по друга следа.
Преди години майка й бе уведомила Атли, че баща и, Тим Пайн, се е самоубил. Впоследствие Атли бе научила, че Тим не е неин биологичен баща. Това бе Джак Лайнбери, който едва не бе загинал по време на покушение срещу Атли Пайн, свързано със случай, който нямаше нищо общо е издирването на Мърси. Разкритието, че Джак е неин баща, я бе шокирало, но информацията, която бе открила впоследствие, се бе оказала също толкова шокираща, ако не и повече. Което бе причината да дойде тук.
Знам, че всички семейства се сблъскват с проблеми и неблагополучия, но моето като че ли е световен шампион в това отношение.
Ковчегът най-после се издигна на повърхността. Служителите го отнесоха встрани и го оставиха на тревата. Металният му корпус бе видимо увреден от влагата и дългогодишния престой в земята. Атли се запита колко ли добре се е запазило съдържанието му.
Криминалистите пристъпиха напред, вдигнаха капака и прехвърлиха останките в чувал за трупове. После затвориха ципа и пренесоха чувала в черен микробус, който веднага потегли нанякъде. Атли имаше силни подозрения кой лежи в този гроб. Подозренията обаче не бяха достатъчни, не и за агент на ФБР или за опечалена дъщеря. Именно това налагаше ексхумацията. ДНК анализът бе нещо съвсем друго, нещо категорично и неоспоримо. Той щеше да разкрие чии останки лежат в ковчега.
Тя никога не бе посещавала този гроб във Вирджиния поради простата причина, че майка ѝ я бе излъгала за мястото, където се бе самоубил баща ѝ. Освен това Джулия бе заявила, че е кремирала тялото на Тим и е разпръснала праха му на неизвестно място. Лъжи, лъжи и само лъжи. Но явно всички бяха лъгали Атли Пайн за миналото ѝ.
Сега тя бе убедена, че останките в гроба принадлежат на Ито Винченцо. Той очевидно бе открил Тим Пайн и бе опитал да му отмъсти, но вместо това бе намерил смъртта си.
От разговорите с майка си Атли бе останала с убеждението, че родителите ѝ са се развели поради непреодолими противоречия, породени от чувство на вина, свързано с изчезването на Мърси. Сега тя знаеше, че Тим бе инсценирал собствената си смърт, а скоро след това Джулия бе изоставила дъщеря си. Всъщност Джулия Пайн се бе присъединила към бившия си съпруг и двамата заедно бяха потънали вдън земя.
Зарязахте ме съвсем сама. Благодаря ви, мамо и татко. Оказахте се страхотни родители!