Книжен ъгъл

Белгийската писателка Лоранс Бургиньон дебютира у нас

С много нежност и лекота Лоранс Бургиньон представя на малките читатели емоционална история за остаряването и смъртта. „Стария слон“ (Ентусиаст, превод Петя К. Димитрова) разказва за малка мишка и нейния голям приятел, който скоро ще напусне този свят. Книгата е отличена с престижната френска награда за детска литература „Сент-Екзюпери“.
След като учи френска литература в Лиежкия университет, Лоранс Бургиньон работи в книжарница за детски издания в продължение на 10 години и то това време пише очерци за детската преса в Белгия. Това засилва страстта ѝ към литературата за по-младите читатели и през 1992 г. тя стартира писателската си кариера.
Малката мишка и Стария слон живеят под едно дърво и са най-добрите приятели на света. Обаче Стария слон вече остарява и скоро ще трябва да замине за Страната на слоновете, както е направило и семейството му много преди него. Това плаши Малката мишка и тя не е готова да види как нейният приятел си отива. Но за доброто на Стария слон тя ще трябва да го приеме.
Трогателната история помага на децата да разберат остаряването и смъртта и да превъзмогнат загубата на любим човек. Следва откъс.

Малката мишка и Стария слон живееха под едно дърво.
Малката мишка спеше в дупката между корените, а Стария слон
отмаряше, подпрян на ствола.
Малката мишка беше умна. Беше оплела дебела връзка, с която
Стария слон никога да не губи очилата си.
И той бе благодарен, защото вече не виждаше съвсем добре.
Стария слон беше силен.
Той пазеше Малката мишка, която все още беше много млада.
Често я разхождаше на места, на които малките ѝ
крачета не можеха да я отведат.
До планините или до големите езера.
Малката мишка озаряваше живота на Стария слон.
На моменти Стария слон се чувстваше много уморен.
Беше виждал и преживял толкова много.
Една вечер, докато се връщаха към вкъщи след
плуване, Стария слон тръгна по различна пътека.
– Накъде си се запътил? – попита го Малката мишка.
– Ще видиш – отвърна ѝ той.
Това беше незабележима пътечка, скрита в
сърцето на гората.
– Помниш ли мястото, за което ти казах? Където
слоновете заминават, когато са стари или болни? –
попита Стария слон.
– Да – отговори Малката мишка.
– Ами ето го – каза Стария слон.
Точно там пътеката отвеждаше извън джунглата и двамата
приятели се оказаха на ръба на дълбока пропаст.
От другата ѝ страна имаше тучна гора, простираща се
докъдето ти стига погледът.
– Там заминаха и родителите ми. Както и братята ми, и всички
мои приятели. Скоро аз също ще отида. Моля те, не се тревожи.
Слоновете са щастливи там.
Малката мишка усети как сърцето ѝ се свива.
Нейният приятел вече ѝ беше казал всичко това,
но тя не искаше да мисли по този въпрос.