Книжен ъгъл

Тънко чувство за хумор, забележителна атмосфера и интригуваща загадка, отговорът на която е скрит зад безупречни маниери и шепота на скандални слухове, смесва една потомка на Джейн Остин

Лоис Остин-Лий е още едно от големите имена, прочули се като автори на криминални романи от златните години на жанра. Потомка на легендарната Джейн Остин, тя си спечелва почитатели още с дебютната си книга „Невероятното престъпление“ (Еднорог, превод Иван Костурков). Издаден през 1931 г., романът възстановява автентичната атмосфера на академична Англия от периода между двете световни войни – свят на чайни следобеди, безупречни маниери и прикрити скандали. Остин-Лий успява да съчетае интелектуалното предизвикателство на мистерията с неподражаем британски чар и изискан стил.

Прудънс Пинсънт е очарователна млада дама, отличаваща се със свободен дух, остроумие и изключителна преданост към семейството и приятелите си. Тя е единствената дъщеря на директора на един от колежите в Кембридж. Освен че очарова местната академична общност, Прудънс обожава и живота в провинцията, и често гостува на своя братовчед лорд Уелънд в неговото имение Уелънд Хол. Тук тя може да препуска на воля и да участва в задължителния лов на лисици.

Докато пътува за пореден път към Уелънд Хол, Прудънс се оказва въвлечена в опасна плетеница от тайни, подозрения и престъпления. Тя научава за съществуването на добре прикрита схема за контрабанда на наркотици, която по загадъчен начин свързва уединения свят на Кеймбридж с имението на братовчед ѝ. Възможно ли е някой от хората, на които най-много държи, да е свързан с престъпната дейност? С много ум, находчивост и малко помощ от непредвидени съюзници, Прудънс трябва да разплете сложния възел на интригата и да разкрие самоличността на контрабандистите – преди някой да извърши убийство, за да опази мрачните тайни.

С фин хумор, ефектни герои и заплетен сюжет Остин-Лий извайва истинска литературна перла, която умело балансира между елегантната лекота и напрежението на криминалната загадка. Местата и атмосферата са описани толкова съвършено, че читателят буквално усеща мириса на кожени кресла в старите библиотеки и чува шепота на скритите тайни. Една изненадваща любовна история добавя още повече очарование от докосването до този стилен и увлекателен роман.
Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. В случая това е Кирстен Т. Сакстън, която разказва любопитни подробности за авторката и споделя защо този детективски роман е толкова възхитителен.

Лоис Остин-Лий, заедно с братята и сестрите си, расте с истории за гения на тяхната прочута леля Джейн. Баща ѝ, Артър Остин-Лий, пра-племенник на Остин, е енорийски пастор в Уинтърбърн, Глостършър, където е родена Лоис. Като младо момиче тя води дневник и впечатлява с необичайното за времето си хоби – каране на мотоциклет.

По време на Първата световна война Остин-Лий работи като градинарка за Червения кръст в Рединг, докато сестра ѝ, Онър, е медицинска сестра в Малта и Франция. След войната Лоис става компаньонка на овдовялата си леля, а след смъртта ѝ през 1926 г. построява за себе си и сестра си „Коб Хаус“ (кирпичена къща) в Олдбъро, на брега на Съфолк. Там двете се превръщат във важна част от местната общност, като често са посещавани от композитора Бенджамин Бритън, а писателят М. Р. Джеймс също е сред близките им приятели.

Именно в „Коб Хаус“, на бюрото, което според семейната традиция е принадлежало на Джейн Остин, Лоис написва четири криминални романа между 1931 и 1938 г. Първият – „Невероятното престъпление“ – е вдъхновен от познанията ѝ за Кеймбридж, натрупани по време на посещения при чичо ѝ Огъстъс Остин-Лий, който е бил директор на „Кингс Колидж“.

Романите ѝ получават висока оценка от критиката. Въпреки успеха, Лоис с чувство за хумор заявява: „Пиша само, за да живея охолно“. След като излиза четвъртият ѝ роман, „Мистерията Гобълкок“, избухва Втората световна война, по време на която Лоис и сестра ѝ работят в спешната помощ. След войната тя не публикува повече книги и остава извън литературната сцена до смъртта си през 1968 г.