page contents Книжен ъгъл: Избрано от седмицата: Бог, масони и индианци
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Бог, масони и индианци

21.5.10

Петко Тодоров

Математик ли е Бог?

Лондончанинът Джон Граунт живял през ХVІІ век, продавал копчета игли и завеси, имал свободно време и любопитство в изобилие. По всички тези причини се ровел из Бюлетина за смъртността, който излизал в Лондон от 1604. Започнал човекът да пресмята и открил за първи път постоянното съотношение между родилите се момчета и момичета. Открил за първи път и някои други неща. Припомня го Марио Ливио в „Математик ли е Бог?” (изд. „Изток-Запад”).
Рядко занимателна книга. „Поставям си скромната задача, пише Ливио, да се опитам да изясня поне отчасти същността на математиката и в частност същността на отношението между математиката и света около нас”. Звучи философски и е така. Но Ливио разказва историята на математиката за нефилософи и нематематици и пак изпълва задачата. Резултатът е нескромен, защото това е формулата на съвършеното научнопопулярно четиво.

Масонските тайни свършиха

„Тайните на „Изгубеният символ” на Йън Гитинс е най-полезната превеждана на български книга, родена от бестселъровия роман на Дан Браун (изд. „Ентусиаст”). „Книгите му, пише Гитинс, в общи ринии, представляват низ от заплетени загадки в изопачен свят на забранени общества, мистериозен и сложен символизъм, исторически факти и предположения, вплетени в измамни теории на конспирацията” – съвсем коректна рецензия за Браун.
Книгата на Гитинс е за масонството: реплика на превратното му представяне от Браун в „Изгубеният символ”. Съпоставя действителната със спекулативната история на масонството – в енциклопедичен ритъм, разказва без усуквания и намеци масонските ритуали и символи, даже показва с рисунки масонските ръкостискания и другите им ритуални жестове. Добавил е справочник на техните символи и списък на най-известните в света свободни зидари.

Варгас Льоса романизира индианската култура

„Сетне земните хора тръгнали на път и поели право към залязващото слънце. Преди и те стояли на едно място. Слънцето, тяхното око в небето, не помръдвало. Неизменно отворено, то будувало, гледало ни и пращало топлина на света”, разказва разказвачът на Марио Варгас Льоса в „Разказвачът”. Той е разказвачът на индианското племе мачигенга. Писателят попада във Флоренция на фотоизложба за мачигенга и на снимка разпознава приятел от студентските години, евреин, когото мисли за изселил се в Израел. Истината се оказва друга.
В романа на Варгас Льоса няма сблъсък на „високата” с малцинствената примитивна културата (изд. „Хермес”). Образован антрополог става член на племето, даже негов разказвач. И разказът му е безкраен поток от магии и митове. Магична и митична е срещата с алтернативната култура, която, като физическо усещане е на една ръка разстояние.