"Дъгата" - забраненият роман на Д. Х. Лорънс

Петко Тодоров

„Дъгата” на Дейвид Хърбърт Лорънс попада в правилото, че всеки дарен с полицейско внимание роман има дълъг живот (изд. „Колибри”). Лорънс (1885-1930) замисля нещо, което днес наричаме „семейна сага” със заглавие „Сестри”, първата част излиза през септември 1915, през ноември романът е забранен от полицията, официално са изгорени 1000 бройки. За продължението „Влюбени жени” не се намира английски издател и то излиза през 1920 в Ню Йорк, платено от автора.

В този роман Д. Х. Лорънс говори в прав текст за сексуалните отношения и преживявания на героите си, това е причината. Същата, която години по-късно ще му донесе главоболия с „Любовникът на лейди Чатърли”, но пък ще го прочуе.
„Дъгата” не е сексуален роман, както и да се разчита това. Той е точно семейна сага. Тя тръгва някъде от 1840 и стига до началото на новия век – три поколения Брануен, замогнала се фермерска фамилия в Средна Англия. Лорънс показва, че за човеците няма спасение в човешката ситуация, в случая онова, което се води индустриализация.

А що се отнася до секса, той е само част от човека и точно по тази причина човекът не може да избяга от нея. В този смисъл може да му се припише нещичко революционно. Лорънс не описва секса, а преживяването около него. В днешните критерии на печатното слово „Дъгата” е антискандален роман. Но е голям роман по всички критерии. Лорънс хипнотизира с разказа за драмата на човешкия характер, онази, която е старателно прикривана и точно затова най-драма.

Що се отнася до правилото на забранявания роман, то не е абсолютно. В черните списъци на Главлит, институцията за контрол върху печатното слово в следвоенна България освен фашистки и профашистки публикации са и булевардните романи от буржоазно време. На български се е творяла и такава „литература”, редом с Йовков, Чудомир и т.н. Историята показа, че фашисткото слово може да бъде извадено от пепелта, ала онези романи ще си останат там. Просто защото сегашните булевардни романи са по-булевардни, а утрешните ще са още по.