Избрано от седмицата: Пърдоний Флат, Чърчил и Кафка

Петко Тодоров

Що за жанр е „криминалие”

„Дойдох да искам помощта ти. Казвам се Исус, син на Йосиф. Баща ми е човекът, несправедливо осъден да умре на кръста днес следобед”, така се обръща момчето към главния герой в „Чудните патила на Пърдоний Флат” на Едуардо Мендоса - в началото на романа (изд. „Колибри”). Към края въпросният Йосиф изповядва пред Пърдоний: „Благодарение на своите познания измислих и сглобих хидравличен механизъм, който да отмести плочата от гроба на третия ден след запечатването й”.

Евангелие според Мендоса? Да, ако читателят възприеме сплавта между евангелие и крими. Може би жанрът е криминалие.


Но пародията на Мендоса е безспорна. Назарет, І век, Йосиф е обвинен в убийството на богат човек и следва да бъде разпнат на кръст. Единственият дърводелец в града е той и той трябва да изработи кръста си. Странстващият философ Пърдоний прави разследване, за да го спаси.

Пол Джонсън написа биография на Чърчил

„Едва ли има друг държавник, на когото да са се смели повече, отколкото на Чърчил”, припомня Пол Джонсън в „Чърчил” (изд. „Рива”). Но твърдението върви задължително с уточнение: държавник, чиято биография е любопитна поне 45 години след кончината му.
Уинстън Чърчил не е измислил вдигнатите и разкрачени два пръста като знак на победа, нито словосъчетанията „желязна завеса” и „студена война”. Но нему дължим тяхното прочуване, той имал усет за политическа символика.

Затова никой не пита за авторството и на най-четената му творба – спомените за Втората световна война. Върху тях е работила същинска фабрика от сътрудници, той я наричал гальовно „синдиката”. „Думите са единственото нещо, което остава завинаги” – негово изречение... На Пол Джонсън може да се гледа снизходително по доста причини, но не и поради способността му да разказва увлекателно.

Нови преводи на Кафка

„В наказателната колония” съдържа 12 разказа и новели на Франц Кафка (изд. „Сиела”). Венцеслав Константинов превежда за първи път на български: „Пред закона”, „Селски лекар”, „Първа горест” и „Издръжливец на гладуване”. Останалите, които излязоха преди 28 години, е преработил преводачески основно.

Да чуем какво той казва за Кафка – в студията, която е образец в кафкиеведението и е поставена тук като предговор: „Стотиците монографии и студии върху „пражанина” осветляват една или друга страна на творчеството му, но по правило те говорят повече за изследователя, отколкото за самия писател. Кафка се изплъзва на умозрителните тълкувания – всеки открива у него толкова, колкото при проникването в лабиринта от странни образи и внушения може да открие у себе си. Загадката Кафка – това е сякаш тайната на творчеството, да не кажем тайната на самия живот”.