Имало едно време на Запад... един български професор

Атанас Раденски разказва забавна университетска история в романа си “На парти при президента”

Атанас Раденски е професор в университета Чапман в Ориндж, край Лос Анджелис. Раденски е първият български информатик, удостоен с научната степен доктор на математическите науки и първият, избран за професор по информатика в Софийския университет.

Раденски пристига в България, за да представи лично романа си “На парти при президента”, издание на “Изида”. Без да е автобиографичен, в него се отразява голяма част от видяното от професора при сблъсъка на един български университетски преподавател с порядките в Америка. На 25 май от 16 до 18 ч. авторът ще дава автографи на Пролетния базар на книгата, на щанд 211, втори етаж, западно крило на НДК. Книгата ще има и премиера на 26 май в Софийския университет.

Изследователските проекти на Атанас Раденски в последните години са посветени на високоскоростни паралелни пресмятания, на големите данни (биг дата) и на електронното образование. Печелил е редица изследователски грантове от НАСА, от Националната фондация за научни изследвания на САЩ, от Фулбрайтовата фондация и от други спонсори.

В досегашната си научна и преподавателска кариера Атанас е публикувал над 80 научни труда и шест книги. Изнасял е научни доклади на международни конференции и конгреси в Австралия, Белгия, България, Германия, Египет, Израел, Испания, Италия, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария и други страни.

Още като докторант Атанас учил английски от Хемингуей, запаметявайки страница след страница от „A Farewell to Arms” (“Сбогом на оръжията”) и после рецитирал запаметеното – дословно. Научил цялата книга наизуст и така проговорил свободно английски.  От Хемингуей е научил, че първо пишеш, а после четеш внимателно и изтриваш всяка дума, която не е наистина необходима.

Учил се е и от Съмърсет Моъм. “Има три основни правила за писане на романи, казва Моъм, но за съжаление никой не знае кои са те.” От Съмърсет Моъм Атанас е разбрал, че като автор трябва сам да открие гласа си. Атанас се е учил и от много други автори, но няма „любими“. С удоволствие чете всеки, който пише добре. Обича да открива нови автори, за чието съществуване не е и подозирал.

Любимо занимание на калифорнийския професор е да скита из пустинята с раница и палатка. Пустинята му предлага уединение... нещо толкова важно за всеки, който желае да е съзидателен. Обича и планините. В града се наслаждава на сериозна музика и модерна живопис.

Баща му, Атанас-старши, по професия лесовъд, е написал три книги: житейската хроника „От Павелско до Америка“, както и документалните „Българската гора“ и „Защитени природни обекти в Пазарджишко“.

Атанас Раденски обичал работата си и България, но заминал да работи и преподава в САЩ заради горчилката, натрупана у нас. Имал възможности за специализации и конференции, но не получавал визи за излизане в чужбина. В поканите били включени всичките разноски, дори и за пътуването, но неговата страна не го пускала. Чувствал се като осъден за нещо... Имало и хора, които открито злорадствали, един колега даже насмешливо ми казал, че бил в “пета глуха”.

След промените получил покана от Нови Сад и пак същото - за него отказ. Тогава му уреждат прием при ген. Г. Шопов, чийто отговор е, че имало донос за него от съседка... След 2-3 г. получава едногодишно назначение като гост-професор в Масачузетс и заминава. Тогава вече е в процедура за професура в СУ - едва на 39 г. Не мислел да остава в САЩ тогава, но когато тъщата му писала: „Събирам ви купоните за прах за пране, че като се върнете, да има с какво да се изперете!”, престанал да се колебае.” България се оказа не мащеха, а безсилна майка за милионите емигранти. Тя също страда, че не може да помогне на децата си, но е завъртяна във вихъра на разрушителни събития.”

На въпроса дали ще се върне в България, Раденски отговаря, че завинаги не би се върнал, но ще се връща всяка година в старата бащина къща в Павелско.

Сега Атанас Раденски издава книга - забавен университетски роман, в който доцентът историк Иван Иванов се наслаждава на безгрижния си живот в СУ, докато един ден съдбата неочаквано му отваря път към САЩ. Иван заминава за Америка, за да преподава, и е увлечен във въртележка от забавни ситуации. Любопитно е дали идеите в книгата не са дошли от собствения преподавателски опит на Раденски зад океана и първоначалния сблъсък на човек, идващ от една образователна система и попадащ в друга, много различна.

Но защо „На парти при президента“? В осма глава доцент Иванов се озовава на преподавателско парти в дома на университетския президент. В градината на резиденцията се наслаждава на президентско ядене и пиене.  Естествено, тръгва да търси президентска тоалетна и неочаквано попада на място, за което другите гости въобще не подозират. Само да не си помислите, че това е роман с тоалетен хумор. Не е!

Първите отзиви за романа са: „Много свеж и с чудесно чувство за хумор, достави ми истинско удоволствие.” „Книгата е на тема, която за мен е интересна, любопитна и вероятно вълнува много хора в чужбина и близките им в България... (Авторът има) богата култура и познания... за случващото се в България и в чужбина. Разказът... е забавен, написан с богат език, леко и увлекателно. Главният герой е интересна, многопланова личност с много положителни и не толкова положителни черти, които правят образа жив и симпатичен.”

Прочутата калифорнийска импресионистка Карън Уинтърс е дала съгласие нейната картина “Градинско парти” да бъде използвана за корицата на романа.

Вижте откъси от романа