Как го правят финландците? Много просто: четат

Петко Тодоров

„Ние седемте. Защо точно ние?”, пита еврейката към края на „Oneiron” на Лаура Линдстед (изд. „Фабер”). Подзаглавието: „Фантазия за секундите след настъпването на смъртта”.

Седем жени се намират една след друга в бяло пространство. Бързо губят способността да усещат. С изненада откриват, че могат да не дишат и пр. Смъртта.

Нюйоркската еврейка анорексичка е първа, после московска счетоводителка, бразилка с трансплантирано сърце, бременна с близнаци марсилка, холандка с рак в гърлото, сенегалка, 17-годишна австрийка – 7 различни култури. Яркочервената перука на холандката им служи за огън – огнище, край което могат да се споделят истории.

Умен начин да се пише странно. Финландката Линдстед посетила Москва, Ню Йорк и Бенин за добиване на непосредствени впечатления, писала романа 7 години. Противно на нашенските постмодернисти, за които е достатъчно да се пише странно за да е странно. Роман за смъртта, който е за живота – неизбежно.

Всяка от 7-те е преживяла насилие. Линдстед прави от насилието универсално съществуване. Сплав от жанрове. Премерен феминизъм. Укротен език – така се усеща читателски. Стабилна конструкция на лишения от линейност разказ.

Финландците четат. Всеки финландец заема над 20 книги или други материали годишно и посещава библиотека веднъж месечно, научаваме от „100 социални иновации от Финландия” (изд. „Фабер, съставител Илка Тайпале).

Всеки българин е заел 2,4 книги и е посетил библиотека един и половина пъти през цялата 2013 г. – последната за която Националната статистика предлага такава информация.

Четенето е от факторите за рекордно ниската корупция във Финландия, според министъра им на правосъдието. Автори на книгата са учени, общественици, политици.

„Практични решения, които подпомагат гражданското участие и подобряват стандарта на живот, здравето, образованието и други показатели за благосъстояние” е определението на „социални иновации” според президента на републиката...

Та всеки народ си заслужава писателите.