page contents Книжен ъгъл: Как се живее от едната идея
Предоставено от Blogger.

Как се живее от едната идея

24.6.18

Петко Тодоров

Показва Владимир Шаров в романа „Репетиции”

„Аз мисля – каза Миша, - че именно руските офицери, застанали на страната на болшевиките, са обяснили на Сталин, че в името на величието на Русия може да се стреля по свои. Той ги е последвал. Историята оправда и него” – в „Репетиции” на Владимир Шаров (изд. „Факел експрес”, превод Здравка Петрова). За царските офицери, масово преминали на страната на болшевиките през Гражданската война...

Млад историк от 60-те години попада последователно на самороден религиозен философ, професор литературовед със своя философска теория, историк на Сибир и ръкописен дневник на френски театрал от XVII век. Онзи Миша му превежда ръкописа и философства... И младият историк се приближава към своя сюжет: строителството на Новия Йерусалим край Москва от патриарх Никон в средата на XVII век.

Никон бил убеден, че Христос няма да избере при Второто пришествие оригиналните Свети места, а построените от него техни копия. И наел френския театрал да режисира евангелските събития. Който мобилизирал над 200 селяни да изпълнят ролите на евангелските персонажи. И почнали репитиции. Нямало изпълнител единствено на Христовата роля – оставили я за самия Спасител.

Но събитията изхвърлят Никон и французина и историята в романа на Шаров отстъпва на притчата. Онези селяни продължават репетициите. Заточили ги, репетициите не секнали. Подхванало ги следващо поколение, след него друго и така до 30-те години на ХХ век.

Роман за живеенето чрез идеи. Темата „православни-евреи” е хиперболизирана и е силно руски прочит. Нас ни интересуват идеите. Един от философстващите в първата част разсъждава как историята влияе на идеите, а не обратното.

Материалното, вещевото в романа е само илюстративно, той е конструиран в принципите на православната икона. Можем да го отметнем като характерно руска тема – живеенето чрез идеи, тя е от вечните в тяхната литература и е от причините за нейната универсална сила. А силата на Шаров е, че струпва в романа много, много литература, а е удивително четивен.

Още за романа: Първа среща с „новия Достоевски“