page contents Книжен ъгъл: В. С. Найпол извън културния западоцентризъм
Предоставено от Blogger.

В. С. Найпол извън културния западоцентризъм

26.8.18

Петко Тодоров 

В „африканския” му роман „Завой на реката” 

„В градчето ни, където всичко беше произволно и законът беше какъвто беше, ничий живот не беше установен. Никой от нас нямаше никаква сигурност. Невинаги знаехме какво правим, но постоянно се пригаждахме към заобикалящата ни произволност. Накрая вече не знаехме къде се намираме. Бранехме се. Всички трябваше да оцеляваме, но точно защото усещахме неустановеността на живота си, вече не се чувствахме отговорни за никой и за нищо... Не че тук няма редно и нередно. Просто няма редно” – познато ли ви е?

Плюс непрестанното и влудяващо обмисляне за заминаване в друга страна и за успяването там. Но това е Централна Африка, 70-те години на ХХ век и в романа „Завой на реката” на В. С. Найпол (изд. „Колибри”, превод Надежда Розова). Той е млад потомък на заселили се индийски търговци по източното африканско крайбрежие, бащата на момичето, за което е сгоден му предлага магазина си в центъра на континента, пристига, подхваща търговията и разказва.

Всичко е в този разказ, не в смисъл на събития, хора и преживявания, а в смисъл на литература. А събития, хора и преживявания – в излишък. Найпол спестява всякакви назовавания – за държавата, за реката, за града. И предизвиква разкодирания. Знае се за какво става дума, кой е диктаторът, дето издига навсякъде паметници на майка си...

Романът се чете и така: постоколониална Африка със задължителните асоциации с Джоузеф Конрад. И защо не – кланетата и всичко друго не оставят недокоснат света на когото и да било. И може ли такъв сюжет да не е политически?

Но литературността на Найпол е в способността да внуши, че разказът на героя му е единствено разказ на живеещ с Африка индиец. Даже в универсалното по същество преживяване с младата семейна белгийка.

Белият човек с неговия натрапчив свят е навсякъде из страниците. Ала британският писател с индийски произход съвършено безцеремонно е забравил културния западоцентризъм.

Нобелистът за 2001 г. Видиядхар Сураджпрасад Найпол се спомина преди 2 седмици.