page contents Книжен Ъгъл: Антиуестърнът на Кормак Маккарти
Предоставено от Blogger.

Антиуестърнът на Кормак Маккарти

2.9.18


Петко Тодоров

Цивилизацията на успеха се ражда в „Кървав меридиан”

„Хлапето се наведе леко с бутилките, направи лъжливо движение и след това разби тази в дясната си ръка в главата на мъжа. Кръв и алкохол пръснаха навсякъде, коленете на мъжа се подгънаха, а очите му се завъртяха нагоре. Хлапето вече бе пуснало гърлото на бутилката и преди още то да падне на земята, прехвърли втората бутилка в дясната си ръка като опитен разбойник, после я стовари в черепа на бармана и заби назъбения й край в окото му” – хлапето поискало чашка алкохол срещу помитане на кръчмата, после подпряло метлата, а барманът му показал вратата.

Не е първо насилие в „Кървав меридиан” на Кормак Маккарти, но с него почва институционализираното (изд. „Пергамент прес”, превод Станимир Йотов).

Романът е от 1985 г., с бавен, но забележителен успех, специалисти го препрочитат сладострастно и обясняват чудновато, кинаджии се опитват да екранизират, обаче от едното насилие не се получава.

Дивият Запад, средата на XIX век. Тийнейджърът се скита, постъпва в банда, която според днешните разбирания е паравоенна, после в друга подобна и т.н. „Макгил извади един нож за дране на животни от пояса си, пристъпи към мястото, където лежеше старата жена, хвана косата й, усука я около китката си, прокара острието на ножа около черепа й и отпра скалпа” – ловят скалпове.

Скалповете струват пари. Убиват индианци, мексиканци, животни, птици, всичко, което понася убиване. С огърлици на вратовете си от изсъхнали човешки уши.

Антиуестърн не защото е обратното на уестърн. Маккарти не ги съди. Разказва ги. Хладнокръвно. Без капка романтика. Без капка морализаторство. Там и така се ражда цивилизацията на успеха. Да намираме романтика в генезиса й е наивно и цинично.

Натурализмът на насилието е преминал в други агрегатни състояния, то не се губи. То подпечатва успеха... Маккарти е дотолкова неуестърен, че не спестява себе си и на пейзажа: „На сутринта слънцето с цвят на урина се издигаше забулено сред талазите от прах над един смътен свят без очертание и форма”.