Изчезва ли капитализмът

Петко Тодоров

И да е така, причината не е в нематериалните инвестиции

Още втора глава на „Капитализъм без капитал” на Джонатан Хаскъл и Стиън Уестлейк е със заглавие „Изчезването на капитализма” (Изток-Запад, превод Димитър Стефанов). Тревогата е фалшива, няма страшно. Британските икономисти се занимават с нематериалния капитал.

Нематериалните инвестиции са „продукти, свързани със знания, като софтуер, научноизследователска и развойна дейност, дизайн, художествени оригинали, маркетингови проучвания, обучение и нови бизнес процеси”.

Традиционните активи, заводи и оборудване на най-скъпата компания в света „Майкрософт” са нищожните 4% от активите й и 1% от пазарната й стойност. „В САЩ в средата на 90-те години на миналия век нематериалните инвестиции вече преобладават над материалните”. В Европа с висок техен дял са скандинавските страни и Обединеното кралство, средиземноморските държави са в обратната позиция.

Къде е проблемът? Нематериалните активи са радикално различни от материалните. Фундаменталните свойства на знанието като стока, че може да се използва многократно и няма как да се попречи на другите да го ползват са върхът на айсберга.

Хаскъл и Уестлейк разясняват надлежно какво е надолу. И доказват, че нематериалните активи имат сериозен принос в стагнацията на световната икономика и в увеличаването на неравенството. Не е измислено адекватното им осчетоводяване. В тях са скрити икономически растеж и производителност, настояват авторите. Те по-ефективно произвеждат неравенство – чрез забележителни разлики в заплащане на труда вътре и между фирмите. Произвеждат и нематериално неравенство.

Данъчното облагане на нематериални активи е политическа загадка заради свръхмобилността им. Вдигнатите данъци гонят по-трудно производство, основано на заводи, складове, инфраструктура, но то не е проблем за нематериалните инвестиции. „Нямаме решение”, вдигат ръце двамата. Колкото до „изчезването на капитализма” – излишна грижовност от тяхна страна. Изчезването му е другаде.