page contents Книжен Ъгъл: „Театърът е игрище на ума“. Нова среща с пиесите на Йордан Радичков
Предоставено от Blogger.

„Театърът е игрище на ума“. Нова среща с пиесите на Йордан Радичков

6.11.18

„Театърът е игрище на ума. Актьорите играят своя футбол, но ние трябва да намерим такава топка, че зрителят да вика като гледа. Каква огромна грижа е това – да намерите своята парцалена топка! Това напомня играта при децата – дай им една парцалена топка и те вече вярват, че играят истински футбол. Винаги съм гледал на театъра като на празник, като на една извънредно красива игра, залята с много светлина, пълна с музика и пълна с въображение. Зная обаче, че той е страхотно оръжие, като нож без дръжка е, както и да посегна към него, все ще се посека.“ (Йордан Радичков, 1982 година, „Народна култура“.)

В девети том  от „Йордан Радичков. Събрани съчинения“ на издателство „Нике“ са събрани първите опити на автора за сцена „Желязното момче“ и „Нова библия“ и поставяните в цял свят пиеси „Суматоха“, „Януари“, „Опит за летене“ и „Лазарица“.

Освен добре познатите текстове, том номер девет от събраните съчинения ще представи на почитателите на Радичков и някои добре забравени пиеси, сред които изключителната „Кошници“, радиопиесата „Добродушните смокове“ и нецензурираният вариант на считана за опасна преди 1989 година пиеса „Образи и подобие“

 „Нова библия“ е първият опит на Йордан Радичков за сцена, когато през 1966 година авторът е въведен в театъра от режисьора Методи Андонов. Построена върху разказа „Суматоха“ от сборника „Водолей“, пиесата се заиграва с притчата за лисицата, която се преструва на умряла, за да достигне своята кулминация в един от най-интересните метафорични образи в българския театър – този на суматохата.

За преживяванията си в театъра Радичков говори с голямо вълнение и вдъхновение. Работата му за сцена се превръща в едно от най-важните събития в творческия път на автора. Това събитие се превръща и в изключително плодотворно.

В годините след „Нова библия“ Радичков продължава своята работа върху останалите пиеси като скоро след това се появява и финалния вариант на „Суматоха“.

Със следващите си пиеси Йордан Радичков завладява въображението на някои от най-интересните български театрални режисьори, сред които Методи Андонов,Младен Киселов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Рангел Вълчанов, Иван Добчев, Маргарита Младенова и още много други.

В театралните постановки, които произвеждат невероятен заряд на сцената преди 1989 година, взимат участие някои от най-обичаните български актьори като Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Антон Радичев и още една неизброима плеяда от безспорни таланти.

Междувременно пиесите на Радичков и историите му за вълците от Турну Мъгуреле, безкрайният човешки опит за летене, лисицата, която се преструва на умряла и Лазар, който е заседнал на едно дърво за цяла година, започват своята обиколка в европейския и световен театър.

Една от най-любопитните истории за живота на пиесите на Радичков отвъд граница идва от Прага. Скоро след завършването на финалния вариант на „Суматоха“, пиесата попада на сцената на пражкия театър веднага след събитията от 1968 година. Суматохата в пиесата е представена със зловещите звуци на танковите вериги, а постановката веднага след това е свалена от сцената.

Заедно с това все повече режисьори се изкушават да посегнат към прозата на Радичков и да я преоблекат в подобаващ костюм за сцена. Появяват се всевъзможни опити върху творчеството на автора, което събужда и интереса на множество самодейни трупи, които експериментират с текстовете му и се влюбват в героите на автора.

Малко преди 1989 година се появява и един от последните театрални текстове на автора „Образ и подобие“. Историята за крал Ричард, който успява да замени кралството си срещу коня на един прост селянин привлича вниманието на все още действащата цензура в страната. Опасенията, че Радичковият прост селянин, който много обича да се „фотографирва“ изключително прилича на държавния глава по това време, задействат машината и пиесата излиза от печат с множество изрязани пасажи.

В настоящия девети том „Образ и подобие“ се появява пред българския читател за първи път в своя нецензуриран вид.

С днешна дата пиесите на Йордан Радичков продължават да обикалят българската театрална сцена. В средата на октомври се появи постановката на Маргарита Младенова „Луда трева“,  в средата на ноември месец Иван Добчев ще представи своя прочит на първия вариант на „Суматоха“ – „Нова библия“, а Народния театър ще покани публиката си на „Опит за летене“ с постановка Стоян Радев.

Междувременно в театралните салони все още препускат вълците от „Януари“ с постановката на Ованес Торосян, а самодейната трупа на село Антон продължава да търси отговора на въпроса умряла ли е тая лисица или не е умряла с тяхната „Суматоха“.

Представянето на том девети от поредицата „Йордан Радичков. Събрани съчинения“ ще се състои на 7-и ноември от 19:00 часа в Театрална работилница „Сфумато“.

За поредицата:

„Йордан Радичков. Събрани съчинения“ е плод на дългогодишни усилия и една от основните цели на издателство „Нике“. Пълното представяне на едно място на така многообразното Радичково творчество, създадено в период от повече от четиресет години писателски труд, е важно за бъдещите изследователи на автора.

С томовете на Йордан Радичков се представят в събран вид различните творчески търсения на автора, неговите неиздавани разкази, добре познатите сборници с разкази, новели, романи и детски книги.

За първи път в томовете са включени много непубликувани досега текстове, работни варианти на негови произведения, както и са показани досега неизвестни избрани снимки из живота на писателя.