„Украински щит“ – стихове, тревожен зов срещу агресията

Българският поет, преводач и бард Димитър Христов изповядва кредото, че творецът във време на мир и хармония трябва да бъде пацифист, но в разгара на конфликти, на агресия и кръвопролития е длъжен да защити човешките ценности като свобода, независимост и неприкосновеност на правото на живот и съзидание. 

 

Димитър Христов е автор на книги със стихове, на драматургия и на песни за китара и глас. Носител е на престижни национални и международни литературни награди. Като лирик той продължава и развива традицията на темпераментната и духовно извисена любовна поезия, а неговото родолюбие и човеколюбие го вдъхновяват за творби със социална и философска проблематика. Неслучайно

Стиховете в книгата „Украински щит“ (Изида) на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в ХХI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци – жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката цивилизация е в опасност. Следва предговорът на автора.

Щит срещу войната

На 24 февруари 2022 година, в центъра на Европа избухна война вследствие на античовешката агресия на Руската Федерация срещу Украйна. Моята съвест, моят граждански и творчески дълг се оказаха на фронтовата линия. Още от 2014 година, когато Русия нападна Украйна и превзе полуостров Крим и части от Донецка и Луганска области, аз живея с тревогата от новините за бойните действия, за жертвите и за героизма на мирното население, на украинските бранители – военни и доброволци.
Защитниците на Украйна чувствам като мои братя и сестри, скърбя за загубите, ликувам за победите и страдам с живите, които продължават битката и носят мъката за загиналите близки и приятели.
Остатъците на руско-съветската империя търсят реванш заради собствената си изостаналост, политическа недалновидност, алчност и кръвожадност, заради провала на съветския униформен модел и на пещерния руски престъпен капитализъм и авторитаризъм. Развенчаването на руските имперски митологеми и изобличаването на съветския тоталитаризъм доведоха до чудовищни разкрития за милионите невинни жертви, за човеконенавистната доктрина на Петербург и Москва. Историческата истина за Киивска Рус и Московското княжество, за Украйна и Русия ме карат в моите стихове да изтъквам разликите между Рус и Россия. Защото у нас в България е натрапено понятието руски език, а всъщност той е российски език, защото Рус не е Россия, както Украйна не е Россия. Но въпреки жестоката асимилаторска политика на Московията и на съветския ботуш, украинският народ запази своите корени, своя език и своята жажда за свобода и независимост.
Този храбър народ, украинските воини се превърнаха в щит срещу войната и мракобесието не само за своята родна земя, но и за Европа, и за света. Те показват как трябва да се воюва за националната идея и за изконните човешки ценности.
Слава на Украйна!
Слава на всички, които са солидарни с украинците и помагат в борбата им срещу кремълската агресия! Искам да прегърна приятелски украинските жени, деца и стари хора, които напуснаха домовете си и родните си места, за да спасят живота и честта си. Прогонени от войната, те и в чужбина се държат достойно, работят и мислят за Украйна, за своето победоносно и мирно завръщане.
Нека им помагаме, защото те и цяла Украйна се жертват и помагат на нас! Те са част от онзи щит, който бди над съдбата и свободата на всички ни! Благодаря на украинската писателка Анна Багряна и на всички, които с личния си пример, с мислите и делата си допринасят за отстояването на истината и справедливостта, за победата на доброто над злото!

Февруари 2023 г.
Димитър Христов

СЪПРОТИВА
Не ми се иска този ден да свършва,
какво постигнах, сторих ли добро,
или бездействах и мълчах прекършен,
а по косата ми сребри сребро?
Но ме връхлитат болки и тревоги –
светът е разломен – ВОЙНА! –
и не намирам смисъл, няма логика
смъртта да бъде главна новина…
Русия – бедната, страдалната, голямата,
е зъл агресор, нагъл психопат
и сам-самичка си дълбае ямата
на себе си и на зловещия сатрап –
джуджето Путин, дето управлява
с насилие, с убийства, със терор
и цялата върхушка кръвожадна
го аплодира и го величае в хор…
И питам: Как се преповтаря
митът за царя – самодържец строг
и как отново се преражда звярът –
убиец масов, хищен антибог!
Кръвта на жертвите невинни се разлива –
Русия е оцапана със кръв
и се надига страшна съпротива:
тиранинът свиреп да падне пръв!..
Мечтая свободата да възкръсне
с дъха на росни пролетни треви,
преди,
преди,
преди да стане късно,
преди войната всичко да взриви.
5 март 2022 г.